Шарлейн Харис - Мъртви в Далас

— И това ако не е тлъст намек, Джей Би…

— Мислиш ли?

— Ама разбира се!

— Щом е така, утре тръгвам за Батън Руж! — грейна той и ме целуна по бузата. — Суки, караш ме да се чувствам страхотно!

— На твоите услуги, Джей Би! — рекох аз и му лепнах бърза целувка по устните.

И тогава видях Бил. Пронизваше ме с поглед.

Двамата с Порша седяха на пейка в съседния сектор, близо до терена. Беше се обърнал към мен и втренчено ме гледаше.

Да бях го планирала, едва ли щеше да се получи по-добре. Великолепен начин да го накарам да ревнува.

Но аз не исках това.

Исках него!

Извърнах очи настрана и се усмихнах на Джей Би. Изгарях от желание да уловя Бил за ръката, да го замъкна под трибуните и да се отдадем на бурни ласки, тук и сега. Исках да смъкне панталона ми, да мине зад мен и да ме накара да стена от удоволствие…

Бях толкова шокирана от себе си, че не знаех какво да правя. Усетих как лицето ми пламва. Не успях дори да намеря сили да се усмихна.

Но минута по-късно всичко това ми се струваше даже забавно. Възпитавана съм съвсем традиционно, доколкото това е възможно, разбира се, като се вземат предвид необикновените ми способности. Твърде рано научих редица основни житейски факти, тъй като можех да чета мисли (а като дете не умеех да контролирам онова, което попивах), и винаги съм смятала секса за нещо много интересно. Но благодарение на същото това умение научих толкова много неща на теория, че се страхувах да ги приложа на практика. Пък и не е лесно, в крайна сметка, да нагазиш смело в сексуално приключение, когато партньорът ти си фантазира, че ти си Тара Торнтън (примерно), или се надява да си взела презерватив, или пък нещо в тялото ти не му харесва. За да изпиташ удоволствие от секса, трябва да се концентрираш върху действията на партньора си, а не върху мислите му.

С Бил не чувах нищичко. Той беше толкова опитен, толкова нежен и толкова вглъбен да изпипа всичко точно така, както трябваше да бъде. А аз… аз по нищо не се различавах от сексуалния наркоман Хюго.

През останалата част от играта само седях и кимах, ако някой ме заговореше, стараейки се да не гледам към Бил. Едва след края на полувремето осъзнах, че е свирила музикална група, но не чух нито песните им, нито солото на китариста, който беше братовчед на Тара.

След победата на нашите „Ястреби“ с 28:18 тълпата бавно тръгна към паркинга. Съгласих се да закарам Джей Би у тях. Яйцето изглеждаше поизтрезнял, но изпитах облекчение, когато зад волана седна Тара.

Джей Би живееше близо до центъра в къща близнак. Покани ме да вляза, но аз учтиво отказах. Прегърнах го и отново го посъветвах да се обади на доктор Зонтаг. Дявол да го вземе, така и не запомних малкото й име.

Той каза, че непременно ще го направи, но при Джей Би няма гаранция за нищо.

После трябваше да заредя колата на единствената денонощна бензиностанция, където си поприказвах надълго и нашироко с братовчеда на Арлийн — Дерик (смелчага, който не се страхуваше да поема нощните смени), и в крайна сметка, се прибрах у дома малко по-късно от предвиденото.

Отключих входната врата и от мрака изникна Бил. Улови безмълвно ръката ми, обърна ме към себе си и ме целуна. Притиснах вратата с гръб и успях да заключа, без да се отлепям от устните му. Бил ме поведе към дневната и ме обърна с лице към дивана. Вкопчих се с две ръце в тапицерията и — точно както си представях, — той смъкна панталона ми и рязко проникна в мен.

Нададох дрезгав стон, толкова мощен, че се изненадах сама от себе си. Бил също ръмжеше като животно. Не можех да обеля и дума. Ръцете му шаваха под пуловера ми; сутиенът ми излетя на пода, скъсан на две. Беше безмилостен. Едва не изгубих съзнание след първия оргазъм.

— Не! — изрева той, щом усети как омеквам и засили темпото. Започнах да хлипам. Бил разкъса пуловера ми и зъбите му одраскаха рамото ми. Нададе дълбок, ужасяващ рев и след няколко безкрайни секунди всичко свърши.

Дишах тежко, като след маратон. Бил трепереше целият. Обърна ме към себе си и взе да ближе малката дупчица на рамото ми. Когато кръвта спря да блика и раната започна да се затваря, той бавно свали всичките ми дрехи. После нежно ме целуна.

— Миришеш на него! — Не каза нищо друго, твърде зает да замени чуждия мирис със своя собствен.

После отидохме в спалнята и аз мислено се поздравих, че сутринта се бях сетила да сменя чаршафите. Но устните на Бил отново се впиха в моите и вече нищо друго не ме интересуваше.

Всичките ми съмнения се изпариха като дим. Бил не спеше с Порша Белфльор. Не знам защо се увърташе около нея, но във връзката им нямаше и помен от романтика.