Шарлейн Харис - Мъртви в Далас

— Е! — сухо отвърнах аз. — Не знам дали да се смея, или да плача. Ти какво мислиш за това?

Джейсън беше тънък специалист в отношенията между мъжете и жените. Поне от мъжка гледна точка.

— Тя е твоя пълна противоположност — дълбокомислено заяви той. — Във всяко едно отношение. Образована е, има… смело можем да кажем, аристократично потекло… и е адвокат. Плюс това брат й е ченге. И ходят да слушат симфонии и други подобни.

Очите ми плувнаха в сълзи. И аз бих слушала симфония с Бил, ако ме беше поканил.

— От друга страна, ти си умна, красива и нямаш нищо против да му ходиш по гайдата. — Не можах да разбера какво точно имаше предвид Джейсън с това за „гайдата“, но реших да не питам. — Но със сигурност сме много далече от аристокрацията. Ти работиш в бар, а брат ти асфалтира пътища. — Джейсън ми се усмихна накриво.

— Но нашето семейство живее тук също толкова отдавна, колкото и Белфльор — възразих аз.

— Знам. И ти го знаеш. И Бил го знае, защото е бил жив по онова време.

— Какво става с делото срещу Анди?

— Все още няма повдигнато обвинение, но най-сочната градска клюка в момента се върти около този сексклуб. Лафайет явно е бил много горд, че са го поканили, и се е похвалил на доста хора. Първото и основно правило на клуба е да мълчиш като риба и точно затова са му светили маслото. Поне така твърдят злите езици.

— А ти какво мислиш по въпроса?

— Аз мисля, че ако някой е решил да спретне сексклуб в околностите на Бон Темпс, аз щях да съм сред първите поканени — каза той, при това напълно сериозно.

— Прав си — отвърнах аз, изумена от неговата прозорливост. — Ти щеше да си първият в списъка. — Как не се бях сетила за това по-рано? Джейсън имаше репутация на човек, подпалил чаршафите на не една или две девойки в Бон Темпс. Освен това беше голям красавец, че и ерген на всичкото отгоре.

— Едно нещо не ми излиза от главата — бавно казах аз. — Лафайет беше гей, както много добре знаеш.

— И?

— И може би този клуб, ако изобщо съществува, приема само хора, които нямат нищо против обратните.

— Хм… може и да си права.

— И още как, хомофоб такъв!

Джейсън се усмихна и сви рамене.

— Всеки си има кусури. Пък и нали знаеш, че нещата между мен и Лиз вървят доста добре напоследък. За никого не е тайна, че тя кърпичката си няма да подели с другиго, камо ли гаджето си.

Така си беше. Всички знаеха, че семейството на Лиз стриктно спазваше мотото „Не вземам нищо чуждо, не давам нищо свое“.

— Костелив орех си ти, братле — казах аз. — Има много по-лоши неща от това да си гей.

— Например?

— Крадец, предател, убиец, насилник…

— Добре, добре. Разбрах ти мисълта.

— Надявам се… — Различията помежду ни ме огорчаваха, но аз го обичах въпреки всичко. Кръвта вода не става.

Още същата вечер видях Бил. Заедно с Порша. Зърнах ги за секунди в колата на Бил по „Клейборн Огрийт“. Порша говореше нещо, обърнала глава към него; той гледаше право пред себе си с безизразна физиономия или поне така ми се стори. Не ме видяха. Тъкмо излизах от банката на път за работа.

Едно е да чуеш нещо, съвсем друго е да го видиш с очите си. Обзе ме заслепяваща ярост; тогава разбрах как се е чувствал Бил при нападението в Далас. Исках да убия някого. Без значение кого.

После срещнах Анди. Седеше на маса в района на Арлийн. Зарадвах се, че няма да ми се наложи да го обслужвам, защото изглеждаше зле. Небръснат и с измачкани дрехи. Когато стана да си ходи, дойде при мен; вонеше на алкохол.

— Вземи си го обратно! — гневно изрече той. — Прибери си проклетия вампир, за да остави сестра ми на мира!

Не знаех какво да отговоря на Анди Белфльор. Просто стоях и го гледах как се клатушка към изхода. Мина ми през ум, че ако сега хората чуеха за намерен в колата му труп, не биха се изненадали толкова, колкото преди няколко седмици.

На другия ден почивах и страстите ми поутихнаха. Беше петък и изведнъж се почувствах ужасно самотна. Реших да отида на футболния мач между училищните отбори — общоградско мероприятие, което всеки понеделник се обсъждаше подробно във всички магазини на Бон Темпс. Запис от срещата се излъчваше два пъти седмично по местния телевизионен канал.

Не можех да се появя на стадиона като хваната от гората. Пригладих косата си назад и я опънах над челото с ластична лента. С машата за къдрене оформих разкошни букли, които свободно падаха върху раменете ми. Синините ми отдавна ги нямаше. Гримирах се старателно. Облякох черен спортен панталон и памучен пуловер в червено и черно. Обух си черните кожени ботуши, сложих на ушите си любимите си златни халки и омотах черно-бяла панделка върху ластичната лента в косата си. (Ха сега познайте в какви цветове са екипите на нашия училищен отбор!)