Шарлейн Харис - Мъртви на прага

— Много умно от страна на Сам да те прати при мен — призна Ерик след дълга пауза и ме остави безмълвна. — Ще изпратя някого. — Усетих как раменете ми се отпускат от облекчение. Фокусирах вниманието си върху ръцете си и поех дълбоко въздух. Когато отново вдигнах очи към него, Ерик внимателно оглеждаше присъстващите вампири.

Познавах бегло повечето от тях. Талия имаше дълги черни къдрици, които се спускаха до кръста й, и профил, който най-добре се описваше като класически. Избухлива по характер и с тежък акцент в говора — гръцки, ако не се лъжа. Индира беше дребна индийска вампирка с очи като на кошута, подчертани с черен прах за клепачи; никой не я вземаше насериозно, докато нещата не излезеха извън контрол. Максуел Ли — афроамериканец, инвестиционен банкер. Макар и силен, като всеки вампир, Максуел предпочиташе интелектуалните занимания пред това да се прави на бияч в бара.

— Ами ако изпратя Чарлз? — Ерик звучеше съвсем небрежно, но аз го познавах твърде добре, за да му повярвам.

— Или Пам — казах. — Или някой друг, който умее да обуздава гнева си. — Погледът ми се спря върху Талия, която смачка железен бокал между пръстите си, за да впечатли някакъв твърде наперен мъж. Очевидно се опитваше да я сваля, но бързо се отказа и се върна на масата си с подвита опашка. Има вампири, които изпитват удоволствие от общуване с хора, но Талия не беше от тях.

— Чарлз е най-уравновесеният вампир, когото съм срещал, но трябва да призная, че не го познавам много добре. Работи тук едва от две седмици.

— Изглежда доста зает.

— Мога да се лиша от него. — Ерик ме изгледа високомерно, сякаш за да ми даде да разбера, че той определя колко ще е зает служителят му.

— Ами… добре. — Клиентите в „Мерлот“ щяха да харесат колоритния пират, а оборотът на Сам щеше да скочи значително.

— Ето какви са условията ми — каза Ерик и ме прониза с поглед. — Сам осигурява неограничено количество кръв за Чарлз и безопасно място, където да отседне. Може да го приютиш у вас, както направи е мен.

— А може и да не го приютя — невъзмутимо отвърнах аз. — Къщата ми не с хотел за странстващи вампири. — От тонколоните се разнесе напевният глас на Франк Синатра. „Странници в нощта“.

— О, да, разбира се. Забравих. Но ти получи щедро заплащане за престоя ми.

Ерик ме настъпи по мазола. Не просто настъпи, а прободе с остра игла. Потръпнах.

— Това беше идея на брат ми — казах. Очите му засвяткаха и аз почервенях като домат. Току-що бях потвърдила едно негово съмнение. — Но аз съм напълно съгласна с него — уверено продължих аз. — Защо трябваше да настанявам вампир в къщата си безплатно? В крайна сметка парите ми трябваха.

— Остана ли нещо от петдесетте хиляди долара? — тихо попита Ерик. — Джейсън поиска ли част от тях?

— Не е твоя работа — отвърнах аз. Гласът ми звучеше остро и невъзмутимо, точно както исках да звучи. Дадох на Джейсън само една пета от тях. Не че той ме беше молил, но не мога да отрека, че ясно усетих очакването му да го направя. И тъй като на мен ми трябваха много по-спешно, оставих за себе си повече, отколкото първоначално възнамерявах.

Аз нямах медицинска застраховка. Джейсън, разбира се, имаше — като всички работници в общинската пътноремонтна служба. Напоследък все по-често си задавах подобни въпроси: Ами ако остана инвалид? Ако си счупя ръката или ме оперират от апандисит? Не само че нямаше да мога да работя, но щях да се сдобия и с болнични сметки за плащане. А в днешно време едно залежаване в болница излизаше доста скъпичко. През изминалата година бях натрупала няколко сметки за медицински услуги и изплащането им ми излезе през носа.

Сега бях изключително доволна, че няма нужда да се тревожа поне за това. Обикновено не се заглеждам прекалено напред в бъдещето, защото съм свикнала да живея ден за ден. Но нападението над Сам ми отвори очите. Преди си мислех, че имам спешна нужда от нова кола — е, от по-нова употребявана кола. Мислех си колко опърпани са завесите в дневната и колко приятно би било да си поръчам нови от „Джей Си Пени“. Дори ми мина през ум, че би било много забавно да си купя рокля, която да не е от разпродажба. Но когато Сам пострада, се почувствах засрамена и шокирана от собственото си лекомислие.

Докато Кони Трупа обявяваше следващата песен („Една от онези нощи“), Ерик внимателно се вгледа в лицето ми.

— Бих искал да умея да чета мислите ти, така както ти го правиш с хората — каза той. — Много бих искал да знам какво става в главата ти. Бих искал да знам и защо толкова ме интересува какво става в тази глава.