Стивън Кинг - Страшни сънища за продан- 1 част

— Може би е вярно — подигравателно процежда съдията. — На моята възраст паметта отслабва и човек започва да забравя.

Уейланд се изчервява като рак:

— Друга ми беше мисълта…

— Знам какво си мислиш, синко — прекъсва го съдията. — И не се сърдя. Но след като ме попита… спомняш ли си старата поговорка, че който си е сам адвокат, има за клиент глупак?

Уейланд широко се усмихва:

— Чувал съм я и често я използвам, когато съм назначен за служебен адвокат и някой мръсник, пребил жена си, или блъснал човек и избягал от местопрестъплението, заяви, че сам ще се защитава в съда.

— Предположих, че я знаеш, но има още една несъкратена версия: адвокат, който си е сам адвокат, има за клиент кръгъл глупак. Важи за наказателното, гражданското и наследственото право . Предлагам да започнем. Времето ни е ограничено. — В последната фраза съдията влага двойствен смисъл.

Захващат се за работа. Госпожа Райли е приготвила безкофеиново кафе, но Уейланд заявява, че предпочита кока-кола. Старателно записва поправките, които му диктува Бичър: с делови тон, сякаш се намира в съдебната зала, съдията променя някои текстове в завещанието и добавя нови, сред които най-съществен е този за дарение от четири милиона долара за намиращото се в Сарасота Дружество за опазване на природата и на бреговата ивица. Парите ще бъдат получени при условие, че от дружеството издействат щатът да обяви за резерват определен остров, намиращ се в близост до Пеликан Пойнт.

— Няма да ги затрудни — отбелязва Бичър. — Ти можеш да им помогнеш с подготвянето на документите. Бих предпочел да работиш про боно, но разбира се, не те задължавам. Мисля, че ще ти се наложи само веднъж да пътуваш до Талахаси. Островът е малък и там растат само храсталаци. Губернатор Скот и приятелчетата му от Чаената партия ще са на седмото небе от радост.

— Защо, сър?

— Защото следващия път, когато от Дружеството започнат да ги врънкат за пари, те ще кажат: „Не получихте ли четири милиона от стария съдия Бичър? Я се разкарайте, и то по-бързичко, наглеци такива!“

Уейланд се съгласява, че вероятно събитията ще се развият по този начин и двамата преминават към по-скромните дарения. Накрая Уейланд казва:

— Щом подготвя новото завещание, ще са ни необходими двама свидетели и нотариус…

— За всеки случай ще заверя тази чернова — прекъсва го съдията. — Ако междувременно нещо се случи с мен, ще я признаят за официален документ. И без това няма кой да го оспори — надживях всички роднини.

— Много мъдро, сър. Добре ще е да го уредите още тази вечер. Човекът, който се грижи за имота, и икономката…

— Ще бъдат тук в осем сутринта — отново го прекъсва Бичър, — обаче това ще ми е първата работа утре сутринта. Нотариусът Хари Стейнс живее на Вамо Роуд и на драго сърце ще се отбие при мен преди работа. Много ми е задължен. Дай ми документа, синко. Ще го заключа в сейфа.

— Нека направя поне… — Уейланд поглежда протегнатата старческа ръка с изкривени от ревматизма пръсти и не довършва изречението. Нямаш право на възражение, когато съдия от щатския Върховен съд (макар и в оставка) поиска нещо. „Какво пък, това е само черновата с поправките, която ще бъде заменена с окончателния вариант“ — казва си „младокът“, подава неподписаното завещание и наблюдава как Бичър става (при което лицето му се изкривява от болка) и отмества рамкираната снимка на мочурищата „Евърглейдс“, под която е сейфът. Въвежда шифъра, без да си направи труда да прикрива таблото, и оставя завещанието върху купчина разхвърляни банкноти. „Майко мила!“ — помисля си Уейланд.

— Готово! — доволно казва съдията. — Липсват само подписите. Какво ще кажеш да го отпразнуваме, синко? Предлагам първокласно малцово уиски.

— Ами… едно питие няма да ми навреди.

— Навремето и на мен не ми вредеше, но сега нещата се промениха, затова ще ме извиниш, че не ти правя компания. Разрешено ми е да пия само безкофеиново кафе и по малко подсладен чай. Имам проблеми със стомаха. Лед?

Уейланд вдига два пръста и Бичър пуска в чашата му две кубчета лед — движенията му са непохватни като на всеки старец. „Младокът“ отпива от уискито и страните му пламват. „Така се зачервяват всички любители на чашката“ — казва си съдията. Уейланд оставя питието и пита:

— Може ли един въпрос? Защо бързате толкова? Доколкото виждам, вие сте добре със здравето… само дето понякога имате стомашни проблеми.

Бичър знае, че младият Уейланд е неискрен — все пак не е сляп, нали така?