Дийн Кунц - Студен огън

Две секунди.

Изскачайки точно на пътя на задаващия се пикап, Джим сграбчи момченцето. Сякаш лебед, който бавно като в сън литва от ръба на гигантска канара, той отскочи заедно с детето в плавна дъга към тротоара и се търкулна в нападалите в канавката листа, без изобщо да усети съприкосновението с уличната настилка — нервите му бяха толкова обтегнати от ужаса и адреналина, че дори да се бе търколил в мекия пясък на буйна ливада, не би почувствал никаква разлика.

Ревът на пикапа бе най-оглушителният шум, който някога бе чувал — той отекваше вътре в него самия като гръмотевица: после усети как нещо тежко като чук удря левия му крак. В същия миг някаква страховита сила приклещи глезена му и го изви, сякаш беше парцален. Кракът му като че се пропука от нажежената до бяло болка, която се вряза в тазобедрената става и избухна като заря в нощното небе на Четвърти юли.

Ядосана, Холи тръгна след мъжа, който я блъсна, готова да му се скара. Но преди да достигне пешеходната пътека, иззад хълма като куршум от гигантска карабина изхвръкна сиво-червен пикал. Тя замръзна на бордюра.

Писъкът на двигателя бе като магическо заклинание, което забавяше реката на времето и като че разтягаше всяка секунда в минута. От бордюра тя видя как непознатият дръпва детето от пътя на камионетката, извършвайки спасителната операция с такава невероятна пъргавост и грация, сякаш изпълняваше насред улицата някакъв налудничав балет със забавени движения. Видя как бронята закачи левия му крак и с ужас се загледа в обувката, която изхвръкна във въздуха. В периферното си зрение улови мъжа и момченцето, които се търколиха в канавката; пикапа, който свърна рязко наляво; стреснатата придружителка, която изпусна гребловидния знак „Stop“; после пикапа, който рикошира в паркирана отсреща кола, мъжа и момченцето, които се удариха в бордюра и спряха да се търкалят; отново пикала, който се катурва настрани и се пързаля надолу по улицата сред каскади от жълти и сини искри — но през цялото това време вниманието ѝ беше съсредоточено предимно върху изхвръкналата обувка, която се очертаваше на фона на синьото небе и вися в зенита на полета си като че цял час, а после бавно, бавно се спусна обратно. Не можеше да отдели поглед от нея, стоеше като хипнотизирана, защото я изпълваше злокобното чувство, че откъснато от глезена, стъпалото все още е в обувката, от него стърчат натрошени кости и се развяват раздрани артерии и вени. Тя падаше все по-надолу, надолу, надолу към нея и Холи усети как дълбоко в гърлото ѝ се надига писък.

Надолу… надол…

Опърпаната обувка — маратонка „Рийбок“ — шльопна в канавката пред краката ѝ и тя сведе очи, точно както винаги се взираше право в лицето на чудовището в кошмарите, неспособна или безсилна да се извърне встрани, еднакво отвратена и притеглена от немислимото. Обувката беше прязна. Вътре нямаше отсечен крак. Нямаше дори кръв.

Преглътна сподавения писък. В гърлото си усети бълвоч и преглътна и него. Пикапът спря на половин пресечка надолу по хълма, а Холи се обърна и хукна към мъжа и момчето. Първа стигна до тях — те тъкмо сядаха на бордюра.

Дланта на детето бе поожулена, а на брадичката му имаше малка драскотина, но иначе като че ли му нямаше нищо. Дори не плачеше.

Тя се отпусна на колене пред него.

— Добре ли си, слънчице?

Макар и замаяно, момченцето я разбра и кимна.

— А-ха. Само дето ръката малко ме боли.

Мъжът с белите панталони и синята тениска се изправяше и тъкмо сядаше на бордюра. Бе изул наполовина чорапа си и масажираше ожесточено левия си глезен. Той вече беше подпухнал и възпален, но Холи продължаваше да се учудва на липсата на кръв.

Наоколо се насъбраха придружителката на децата, няколко учителки, останалите ученици и от всички страни се надигна възбуден брътвеж. Помогнаха на момчето да стане и една от учителките го грабна.

Тръпнейки от болка, пострадалият мъж продължаваше да разтрива глезена си, а сетне вдигна глава и срещна погледа на Холи. Очите му бяха пронизително сини и за миг се сториха на младата жена толкова студени, сякаш не бяха човешки очи, а фоторецептори.

После се усмихна. В миг първоначално лъхналия от него студ бе заменен с усещане за топлина. Всъщност Холи се изуми от яснотата, утринната синева и красотата на очите му; стори ѝ се, че през тях може да надникне в една нежна душа. По принцип тя беше циник, който при първа среща еднакво би се усъмнил и в монахиня, и в шеф на мафия, та мигновеното привличане, което изпита към този мъж бе направо шокиращо. И макар думите да бяха нейната първа любов и занаят, в този миг тя не можеше да намери подходящите.