Клайв Баркер - Кървави книги (Том 5)

- Има едни тоалетни пред магазините, нали знаете, обществени тоалетни. Не съм сигурна как точно е станало всичко, но имаше едно момче... така де, не точно момче, а мъж на двайсет и няколко, само че... - тя се запъна в търсене на точните думи - умствено изостанал, както бихте казали вие. Майка му го водеше навсякъде със себе си, сякаш е четиригодишен. Както и да е, тя го пуснала да отиде до тоалетна, докато била в онзи малък супермаркет, забравих му името -и се обърна към Морийн, но приятелката й отклони умишлено поглед. Не че това спря Джоси. - Било посред бял ден - продължи тя, като се завъртя пак към Хелън. - По пладне. Та момчето отишло до тоалетна, а майка му останала в магазина. И после се улисала в покупките, знаете как става, докато внезапно не осъзнала, че го няма от бая време...

На това място Морийн не се сдържа и се намеси в разговора - явно желанието историята да бъде разказана правилно беше надделяло над предпазливостта й.

- Спречкала се с управителя - поправи тя Джоси. - За някакъв развален бекон, който й били продали. Затова се улисала.

- Ясно - каза Хелън.

- Както и да е - продължи Джоси. - Свършила с пазаруването и когато излязла от магазина, синът й още не се бил върнал...

- Затова помолила един човек от супермаркета - започна Морийн, но

Джоси не позволи да й отнемат разказа в този критичен момент.

- Затова помолила един мъж от супермаркета - повтори тя - да го потърси в тоалетните.

- Било ужасно - каза Морийн, явно си представяше жестоката гледка.

- Лежал на пода в локва кръв.

- Убит?

Джоси поклати глава.

- Не, ама по-добре да беше умрял. Някой го нападнал с бръснач - тя направи драматична пауза, преди да пристъпи към соир де дгасез - и го кастрирал. Отрязал му атрибутите и ги изхвърлил в тоалетната. Ей така, без причина.

- Боже мой.

- По-добре да беше умрял - повтори Джоси. - Все пак не могат да му ги върнат, нали?

Ужасната история беше още по-ужасна заради спокойствието на разказвача и небрежното повтаряне на „по-добре да беше умрял“.

- Успял ли е да опише нападателя? - попита Хелън.

- Не - отговори Джоси. - Той си е имбецил. Не може да говори свързано.

- И не са забелязали някой да влиза в тоалетните? Или да излиза от тях?

- Там влизат и излизат постоянно хора - намеси се Морийн. Беше добро обяснение, но не и за Хелън. По проходите и вътрешните дворове на комплекса не се разхождаха тълпи. От друга страна, помисли си тя, в мола навярно е по-оживено.

- Значи не са открили виновника.

- Не - отговори Джоси и очите й поизгубиха блясъка си. Престъплението и последиците от него бяха най-същественото в историята; престъпникът и залавянето му не я вълнуваха особено.

- Не се чувстваме в безопасност дори в собствените си легла -отбеляза Морийн. - Питайте когото искате.

- И Ан-Мари каза същото - отговори Хелън. - После ми разказа за стареца. Каза, че бил убит през лятото. Тук, в „Раскин Корт“.

- Май имаше нещо такова - рече Джоси. - Говореше се за един старец и неговото куче. Той бил пребит до смърт, а кучето... Не знам. Със сигурност не е било тук. Трябва да е станало някъде другаде.

- Сигурни ли сте?

Жената явно се засегна от недоверието й.

- Разбира се. Ако беше станало тук, щяхме да знаем всички подробности, не мислиш ли?

1 Италиански специалитет; макарони с бекон, рукола и пармезан. - Б. пр.

2 Празник на Великобритания, който се чества на 5 ноември с палене на огньове,

фойерверки и чучела. Празникът е в памет на осуетяването на Барутния заговор през 1605 г., когато е направен опит за държавен преврат. - Б. пр.

3 Последен/смъртоносен удар (фр.). - Б. пр.

След като поблагодари на жените, Хелън все пак реши да обиколи мястото, за да види колко изоставени жилища има. И тук, като в „Батс Корт“, повечето завеси бяха спуснати, а вратите - заключени. Но ако в „Спектър Стрийт“ действително вилнееше маниак, способен на подобни зверства, не беше изненадващо, че хората предпочитаха да си стоят вкъщи. Нямаше много за гледане. Всички празни мезонети и апартаменти бяха запечатани наскоро, до прага на една закована врата още стояха забравени от общинските работници пирони. Все пак нещо привлече вниманието й. На плочките на земята, почти заличен от дъжда и краката на минувачите, беше надраскан същият надпис, който й беше направил впечатление в спалнята на номер 14: „Сладко за сладура“. Съвсем безобидни думи - тогава защо й се струваше, че крият някаква неясна заплаха? Може би я тревожеха, защото звучаха прекалено сладникаво?