Клайв Баркер - Кървави книги (Том 5)

Намръщеното лице на момчето се поотпусна.

- Няма проблем. И без това нямам какво да правя.

- А училището?

- Не го харесвам - отговори то, сякаш ходенето на училище беше въпрос на желание.

- Разбирам - каза тя и тръгна да пресича двора. Момчето я последва. На тревната площадка в центъра бяха струпани на купчина няколко стола и две-три изсъхнали дръвчета.

- Това пък какво е - промърмори Хелън по-скоро на себе си.

- Клада за Нощта на огньовете2 - обясни момчето. - Нали е следващата седмица.

- Аха, вярно.

- При Ан-Мари ли отивате сега?

- Да.

- Тя не си е вкъщи.

- О. Сигурен ли си?

- Да.

- Тогава може би ти ще ми помогнеш... - Тя спря и се обърна към момчето, което имаше тъмни сенки под очите. - Чух, че наблизо е бил убит един старец. През лятото. Знаеш ли нещо по въпроса?

- Не.

- Нищичко ли? Не си ли спомняш за убийството?

- Не - повтори решително момчето. - Не си спомням.

- Добре, благодаря ти все пак.

Хелън се запъти към колата си и този път момчето не я последва. На излизане от двора тя хвърли поглед през рамо - детето стоеше там, където го беше оставила, и я гледаше сякаш е луда.

Когато се добра до автомобила и прибра фотографското оборудване в багажника, беше започнало да роси и на Хелън й се прииска да забрави за убийството и да отпраши към къщи, където едва ли я очакваше топло посрещане, но пък щеше да получи топло кафе. Само че тя се нуждаеше от отговор на въпроса, който Тревор й бе задал снощи. Беше я попитал дали вярва на тази история. Тогава не успя да му отговори; не можеше и сега. Може би (защо ли й се струваше, че е точно така?) истината имаше много лица; може би окончателният отговор на въпроса му изобщо не беше отговор, а нов въпрос. И така да е. Трябваше да разбере.

„Раскин Корт“ имаше окаян вид като другите вътрешни дворове, даже изглеждаше още по-запуснат. Тук нямаше клада. На терасата на третия етаж една жена прибираше прането, преди дъждът да се е усилил, а на тревната площадка две кучета се чукаха вяло. Докато крачеше по пустия тротоар, Хелън си придаде решителен вид -Бернадет й беше казала веднъж, че когато изглеждаш решително, шансът да те нападнат е по-малък. След малко забеляза две жени, които разговаряха в далечния край на двора, и тръгна забързано към тях, зарадвана от присъствието им.

- Прощавайте?

Жените, и двете на средна възраст, прекъснаха оживения си разговор и се обърнаха към нея.

- Питам се дали няма да можете да ми помогнете.

Те я огледаха преценяващо, без да крият недоверието си. После едната, която имаше румено лице, попита направо:

- Какво искате?

Хелън се зачуди дали ще успее да ги предразположи. Какво трябваше да им каже, за да не ги отблъснат мотивите й?

- Казаха ми... - започна тя и се запъна, защото осъзна, че едва ли ще получи помощ. - Казаха ми, че наблизо е станало убийство. Вярно ли е?

Румената жена повдигна вежди - бяха толкова изтънени, че едва се забелязваха.

- Убийство ли?

- От пресата ли сте? - попита другата. Годините бяха оставили неизлечим отпечатък върху лицето й. Около малката й уста имаше дълбоки бръчки, а под боядисана й в черно коса се виждаха сиви корени.

- Не, не съм от пресата - отговори Хелън. - Приятелка съм на Ан-Мари от „Батс Корт“.

Твърдението, че е нейна приятелка, беше пресилено, но явно имаше ефект, защото жените се отпуснаха.

- Значи идвате на гости? - попита румената жена.

- Нещо такова.

- Изпуснахте топлото време...

- Ан-Мари ми разказа за един човек, който е бил убит тук през лятото. И се зачудих...

- Така ли?

- ...дали не знаете нещо повече за убийството.

- Доста неща стават тук - отбеляза другата жена. - Нямате си идея какви.

- Значи е вярно - каза Хелън.

- Наложи се да затворят тоалетните - вметна първата жена.

- Така е, затвориха ги - потвърди втората.

- Тоалетните? - учуди се Хелън. - Това какво общо има със смъртта на мъжа?

- Беше ужасно - каза първата. - Твоят Франк ти разказа какво е станало, нали, Джоси?

- Не, не беше Франк - отговори Джоси. - По това време Франк беше на море. Разбрах от госпожа Тайзак.

Щом уточниха свидетеля, Джоси се обърна отново към Хелън. Подозрението не беше изчезнало напълно от очите й.

- Случи се само преди два месеца, точно в края на август. Беше през август, нали? - Тя погледна към другата жена за потвърждение. - Ти имаш памет за дати, Морийн.

Морийн се смути.

- Забравих - каза тя; явно не искаше да я използват като свидетел.

- Разкажете ми - рече Хелън. И Джоси, която не се смущаваше да говори, продължи: