Клайв Баркер - Кървави книги (Том 5)

Жилището си остана тихо. Възвърнала смелостта си, тя започна да проучва най-външната стая, която - ако се съдеше по изтърбушения диван в ъгъла и мокрия килим под краката й - беше всекидневната. Ан-Мари не я беше излъгала - бледозелените стени бяха здраво нашарени. По-непретенциозните творци бяха използвали химикал и въглен, а онези, които търсеха обществено признание - разноцветен

спрей.

Имаше любопитни надписи, но повечето й бяха познати от външните стени. Срещаха се едни и същи имена и неприлични рисунки. И въпреки че никога не беше виждала авторите им, Хелън знаеше колко силно копнее Фабиан Дж. (А. ОК!) да дефлорира Мишел и че Мишел на свой ред иска да изчука някой си г-н Шийн. Мъж, наречен Белия плъх, пак се хвалеше с достойнството си, а надпис с червена боя обещаваше за пореден път, че Братя Силабаб ще се върнат. Една-две от рисунките, които придружаваха тези фрази или се намираха недалеч от тях, бяха особено интересни. Впечатляваха с почти символичната си простота. До думата СНп$1о$ имаше човече от пет чертички и кръгче; косата му стърчеше като шипове, а на всеки шип беше нанизана по още една глава. Близо до него беше изобразен полов акт, но толкова минималистично, че отначало Хелън взе рисунката за нож, забит в око. Все очарователни картинки, но в стаята беше прекалено тъмно, а тя не носеше светкавица. Ако искаше да направи хубави снимки, трябваше да дойде пак, а сега да се задоволи само с разглеждане.

Мезонетът не беше голям, но всичките му прозорци бяха барикадирани и щом Хелън се отдалечи от входната врата, оскъдната светлина намаля още повече. За сметка на това миризмата на урина се усили и когато жената прекоси късия коридор, който свързваше всекидневната със съседната стая, стана натрапчива като тамян. В това помещение беше още по-тъмно, затова Хелън изчака няколко секунди, докато очите й привикнат със сумрака. Намираше се в спалнята или поне така предположи. Малкото мебели, останали от обитателите на апартамента, бяха направени на пух и прах. Само матракът беше оцелял и лежеше захвърлен в ъгъла, а върху него се валяха скъсани одеяла, вестници и парчета от керамични съдове.

Слънцето се показа между облаците. Няколко лъча си пробиха път през закованите с дъски прозорци и нашариха срещуположната стена със светли ивици. Художниците на графити се бяха разписали и тук, оставяйки след себе си обичайните любовни послания и заплахи. Хелън ги разгледа набързо, като следваше лъчите с поглед. Накрая очите й се спряха върху стената, на която се намираше изходът от спалнята.

Там имаше една-единствена рисунка със спрей, каквато не беше виждала преди. Използвайки вратата като уста, художниците бяха нарисували около нея гигантска човешка глава. Картината беше необичайно изкусна и изобилстваше от детайли, които й придаваха стряскаща реалистичност. Скулите изпъкваха под кожата с цвят на суроватка, а кривите, заострени зъби стърчаха заплашително около рамката на вратата. Заради ниския таван очите на човека бяха разположени на броени сантиметри над горната му устна, но това създаваше илюзията, че той е отметнал глава. От скалпа му излизаха кичури сплетена коса и се виеха като змии по тавана.

Портрет ли беше това? Веждите и бръчките около раззинатата уста бяха изобразени много прецизно, жестоките зъби също. Може би кошмар, роден в хероинов транс? Каквото и да изобразяваше рисунката, беше много ефектна. И вратата уста се вписваше чудесно в илюзията. Късият коридор между всекидневната и спалнята приличаше на зейнало гърло, а една мръсна крушка играеше ролята на мъжец. Ярката дневна светлина в дъното на гълтача сякаш излизаше от кошмарния хранопровод. Цялостният ефект беше като от рисунка в къща на ужасите. Картината притежаваше същата колосална уродливост и явно бе създадена да плаши. И плашеше - Хелън стоеше като вцепенена под свирепия поглед на кървясалите очи. „Утре - реши тя - ще се върна тук с високочувствителна фотографска лента и светкавица, за да заснема този шедьовър.“

Тъкмо когато се канеше да тръгва, слънцето се скри и светлите ивици по стената изчезнаха. Хелън погледна през рамо към закованите прозорци и видя за пръв път надписа със спрей под тях.

„Сладко за сладура“. Цитатът й беше познат, но не и източникът му. Дали не беше любовно обяснение? В такъв случай авторът му беше избрал доста странно място да разкрие чувствата си. Въпреки матрака в ъгъла и относителната уединеност на стаята на Хелън й беше трудно да си представи момиче, което ще дойде тук, за да търси любов. Колкото и да са разгорещени влюбените тийнейджъри, никой нямаше да пожелае да прави секс под ужасяващия поглед на лицето на стената. Тя се приближи до надписа. Беше нарисуван със същата розова боя, с която бяха оцветени венците на крещящия мъж. Може би беше дело на една и съща ръка?