Клайв Баркер - Кървави книги (Том 5)

Тревор не се прибра и в неделя. И когато паркираше колата си в комплекса на следващата сутрин, Хелън осъзна, че никой не знае, че е тук, както и че никой няма да забележи отсъствието й дори да изчезне с дни. Също като стареца, за когото й беше разказала Ан-Мари - лежал забравен в любимото си кресло с извадени очи, докато маслото на масата гранясвало, а мухите пирували с плътта му.

Оставаха броени часове до Нощта на огньовете и през изминалата седмица малката клада в „Батс Корт“ беше добила впечатляващи размери. Конструкцията имаше нестабилен вид, но това не спираше местните хлапета да се катерят по нея и да се крият във вътрешността й. Сред купчината се виждаха много мебели, несъмнено задигнати от запечатаните апартаменти. Хелън се зачуди дали това чудо ще се разгори както трябва, ако го подпалят - беше съмнително, но със сигурност щеше да дими до небесата.

Докато се добере до дома на Ан-Мари, на четири пъти я спираха деца, за да си просят пари за фойерверки.

- Пени за чучелото - молеха я те, въпреки че нито едно от тях не носеше чучелоД.

Когато позвъни на вратата на Ан-Мари, в джобовете й не бяха останали никакви дребни монети.

Жената си беше вкъщи, но този път не я посрещна с усмивка. Просто застана на прага и се втренчи в гостенката си като хипнотизирана.

- Надявам се, че не идвам в неподходящ момент...

Ан-Мари не отговори.

- Реших да се отбия за малко.

- Заета съм - оповести накрая жената. Не я покани да влезе, не й предложи чай.

- О, няма да се задържам тогава, ще ти отнема само минутка.

Задната врата беше отворена и в апартамента ставаше течение. Хелън

видя страници от вестници, които вятърът разнасяше из задния

двор - кръжаха във въздуха като големи бели молци.

- Какво искаш? - попита Ан-Мари.

- Просто да поговорим за онзи старец.

Жената се намръщи. Имаше болнав вид: лицето й приличаше на старо тесто, а косата й беше мазна и сплъстена.

- Какъв старец?

- Последния път ми разказа за един убит старец. Не си ли спомняш?

- Не.

- Каза, че живеел наблизо.

- Не си спомням.

- Но ти ми каза...

Нещо падна с трясък на пода в кухнята. Ан-Мари трепна, но не помръдна от прага, нито отмести подпряната си на рамката на вратата ръка. Коридорът зад гърба й беше осеян с надъвкани и очукани детски играчки.

- Добре ли си?

Жената кимна.

- Имам работа - напомни й тя.

- И не помниш, че ми разказа за стареца?

- Не знам какво съм ти разказвала, но си ме разбрала погрешно -отговори Ан-Мари, после понижи глас: - Не трябваше да идваш. Всички знаят.

- Какво знаят?

Жената започна да трепери.

- Не разбираш ли? Хората ни наблюдават.

- И какво от това? Просто исках...

- Нищо не знам. Каквото и да съм ти казала, е било лъжа.

- Добре, благодаря все пак - каза Хелън, крайно озадачена от поведението на Ан-Мари и нежеланието й да говори.

Тя се обърна и ключалката на вратата изщрака зад гърба й.

4 По време на празника се изгаря чучело на войника Гай Фокс, един от най-известните участници в неуспешния преврат. - Б. пр.

Разговорът с жената не беше единственото разочарование, което сутринта й донесе. Хелън се върна при магазините и посети супермаркета, за който й беше казала Джоси. Там разпита за скорошния инцидент в тоалетните. Новият собственик - навъсен пакистанец, който беше купил мястото само преди месец - настоя, че не знае кога и защо тоалетните са били затворени. Докато го разпитваше, тя осъзна, че другите клиенти я оглеждат подозрително, и се почувства като престъпник. Това чувство се задълбочи още повече, когато видя Джоси да излиза от обществената пералня и извика след нея, а жената ускори крачка и се шмугна в лабиринта от проходи. Хелън я последва, но скоро я изгуби от поглед, а после откри, че се е залутала в комплекса.

Напът да се разплаче, тя спря сред преобърнатите торби с боклуци и се прокле за глупостта си. Мястото й не беше тук, нали? Колко пъти беше критикувала хора с претенции, че разбират общности, които са наблюдавали само отдалеч? И ето че сега извършва същото престъпление - пристига с фотоапарат и задава въпроси, използвайки живота (и смъртта) на тукашните обитатели като храна за разговор на маса. Нима можеше да обвинява Ан-Мари, че й е обърнала гръб?

Уморена и премръзнала, Хелън реши, че е време да се съгласи с Пърсъл. Бяха й наговорили куп небивалици. Бяха надушили апетита й за страшни истории и се бяха подиграли с нея, а тя беше повярвала на нелепиците като кръгъл глупак. Дотук с лековерието; връщаше се вкъщи.