Клайв Баркер - Кървави книги (Том 5)

Тревор донесе уискито и пиха до среднощ, после стомахът й се разбунтува. Тя се скри в тоалетната и чу гласа му през вратата -питаше дали има нужда от помощ. Хелън му каза вяло да се разкара и когато час по-късно излезе от тоалетната, откри, че той е заспал. Не легна при него, а се настани на дивана, където спа неспокойно до ранни зори.

Убийството стана сензация. На сутринта беше водеща новина във всички таблоиди; беше отразено на първа страница дори в големите вестници. Имаше снимки как извеждат от апартамента покрусената майка и други, по-неясни, явно заснети през оградата на задния двор, на които се виждаше отворената кухненска врата. Кръв ли беше това на пода, или сянка?

Хелън не прочете статиите - главата и без това я болеше, - но съпругът й, който беше донесъл пресата, не спря да говори за случая. Така и не разбра дали това е нов опит за примирие, или Тревор е искрено заинтригуван от убийството.

- Жената е задържана - осведоми я той, докато преглеждаше „Дейли Телеграф“. Имаше политически разногласия с този вестник, но никой не отразяваше по-детайлно жестоките престъпления.

Думите му привлякоха вниманието на Хелън.

- Задържали са Ан-Мари?

- Да.

- Дай да видя.

Той й подаде вестника и тя плъзна поглед по страницата.

- Третата колона - подсказа й Тревор.

Намери статията. Ан-Мари била задържана, за да обясни защо не е докладвала за смъртта на детето веднага след убийството. Хелън прочете още веднъж текста, за да се увери, че е разбрала правилно. Да. Според полицейския патолог Кери бил умрял между шест и шест и половина сутринта, а за убийството било съобщено чак в дванайсет.

Прочете материала за трети и за четвърти път, но това не промени ужасяващите факти. Момченцето беше загинало преди разсъмване. Когато е позвънила на вратата на Ан-Мари, то е било мъртво от четири часа. И трупчето му се е намирало в кухнята, на няколко метра от тях, а Ан-Мари не беше казала нищо. Какво е чакала тогава? Някой да й даде знак да вземе телефона и да се обади на полицията?

- Боже... - Хелън пусна вестника.

- Какво?

- Трябва да отида в полицията.

- Защо?

- За да им кажа, че съм ходила до апартамента. - Тревор я изгледа озадачено. - Детето е било мъртво, Тревор. Когато разговарях с Ан-Мари вчера сутринта, Кери вече е бил мъртъв.

Тя се обади на номера, който бяха дали във вестника за хора, разполагащи с информация по случая, и половин час по-късно една патрулка я откара в управлението. Последва двучасов разпит, по време на който Хелън научи много изненадващи неща, в това число, че никой не е съобщил за присъствието й на местопрестъплението, въпреки че посещението й със сигурност не беше останало незабелязано.

- Нищо не ни казват - уведоми я детективът. - В комплекса би трябвало да гъмжи от свидетели, но всички си траят. А такова престъпление...

- Първото ли е? - попита тя.

Той я изгледа втренчено над разхвърляното си бюро.

- В какъв смисъл?

- Чух разни истории за мястото. Че това лято там са станали и други убийства.

Мъжът поклати глава.

- Няма такова нещо. Имаше доста грабежи, една нападната жена прекара в болницата цяла седмица. Но никакви убийства, не.

Хелън харесваше детектива. Имаше честно лице и открит поглед. Затова, без да се притеснява, че ще прозвучи глупаво, тя попита:

- Тогава защо разправят такива лъжи? Че имало хора с извадени очи и така нататък.

Той почеса дългия си нос.

- И ние сме чували подобни измислици. Идват разни хора и си признават всякакви гадости. Някои от тях ни разказват цяла нощ за неща, които са сторили или поне си мислят, че са сторили. Описват ни ги до най-малката подробност. А когато проверим историите им, откриваме, че са си съчинили всичко. Ненормалници.

- Може би ви разказват тези неща, защото им се иска да ги направят.

Детективът кимна.

- Да, възможно е. Да не дава господ.

А историите, които бяха разказали на нея? Дали и те не бяха признания за неосъществени престъпления? Мисълта доведе след себе си друга: тези ужасни истории все пак трябваше да имат

първоизточник, да идват отнякъде. И докато вървеше към къщи по оживените улици, Хелън се запита колко от познатите й знаят такива истории. Дали бяха често срещани, както твърдеше Пърсъл? Имаше ли място, колкото и малко да е то, за подобни зверства във всяко сърце?

- Пърсъл се обади - каза й Тревор, когато се прибра. - Покани ни на вечеря.

Поканата не беше добре дошла и Хелън направи физиономия.