Клайв Баркер - Кървави книги (Том 5)

- За теб може и да е типично - възрази Хелън. Пърсъл винаги я дразнеше с увереността си. Дори и аргументите му да не бяха лишени от основание (което беше крайно съмнително), този път тя нямаше да отстъпи. - Аз обаче не съм чувала подобни истории.

- Не си ли? - попита той, сякаш не можеше да повярва колко е необразована. - Нима не си чувала историята за любовниците и избягалия лунатик?

- Аз съм я чувал... - обади се Даниел.

- Любовникът е изкормен обикновено от мъж с кука на ръката, а тялото му е захвърлено върху покрива на колата, в която жената се свива от страх. Това са лъжи, които се разказват като предупреждение за злините от ширещата се хетеросексуалност. - Всички се засмяха на шегата, но не и Хелън. - Тези истории доста си приличат.

- Значи твърдиш, че са ми наговорили куп лъжи.

- Не точно лъжи, но...

- Ти каза лъжи.

- Просто исках да те провокирам - заяви Пърсъл и спокойният му тон беше по-вбесяващ отвсякога. - Не казвам, че са те излъгали нарочно. Но трябва да признаеш, че досега не си попаднала на нито един свидетел. Всичко се е случило на неуточнена дата, с неуточнен човек. Събитията не са от първа ръка. И винаги са се случили на други хора, примерно на братята на приятели на далечни роднини. Не можеш да отречеш възможността да са измислени от скучаещи домакини. - Хелън не каза нищо, защото нямаше как да се аргументира. Липсата на свидетели, която Пърсъл изтъкна, действително беше съмнителна. Странна беше и убедеността на жените от „Раскин Корт“, че убийството се е случило на друго място, сякаш такива зверства винаги стават някъде наблизо - зад следващия ъгъл, на следващата улица, - но никога тук.

- Какъв е смисълът тогава? - попита Бернадет.

- Смисълът от какво? - учуди се Арчи.

- От подобни истории. Защо ги разказват хората, ако не са верни?

- Да - каза Хелън, като се обърна отново към Пърсъл. - Защо?

- Не знам - отговори той, за да приключи въпроса, след като вече беше показал на какво е способен. - Не си мисли, че съм капацитет по всичко, Хелън. Старая се да не бъда.

Момчето до Пърсъл се изкиска.

- Защото подобни зверства са табу в обществото - предположи Арчи.

- И властите ги покриват - напомни Даниел.

- Не е точно така - възрази Арчи. - Не всичко е политика, Даниел.

- Колко си наивен само.

- Че откога смъртта е табу? - обади се Тревор. - Както отбеляза Бернадет, тя е постоянно пред очите ни. Виждаме я по телевизията, във вестниците.

- Може би това не ни е достатъчно... - каза Бернадет.

- Нещо против да запаля цигара? - прекъсна я Пърсъл. - Десертът май се отлага за неопределено време.

Хелън игнорира забележката и попита Бернадет какво има предвид под „това не ни е достатъчно“.

Жената сви рамене.

- Не съм сигурна - призна тя. - Може би смъртта трябва да е по-близо до нас; да знаем, че ни чака зад ъгъла. Да не е само на телевизионния екран.

Хелън се намръщи. В това имаше известна логика, но в момента не можеше да я проумее напълно.

- Значи смяташ, че онези жени са ми наговорили небивалици?

- Просто споделям мнението на Андрю...

- Много мило - каза Пърсъл. - Някой да има кибрит? Малкият е забутал някъде запалката.

- ...за липсата на свидетели - довърши Бернадет.

- Да, не съм срещнала човек, който да е видял станалото със собствените си очи - съгласи се Хелън, - но това не означава, че няма свидетели.

- Добре - въздъхна Пърсъл. - Намери ми свидетел. Ако успееш да докажеш, че твоето чудовище действително съществува, ще поканя всички на вечеря в „Аполинер“. Е? Не съм ли много щедър? Или просто знам, че няма начин да загубя? - Той се изсмя и затропа с юмруци по масата.

- На мен ми звучи добре - обади се Тревор. - А на теб, Хелън?

Въпреки че се върна в комплекса чак в понеделник, тя прекара целия уикенд мислено в него - пред огромния портрет в спалнята или под дъжда пред заключената тоалетна. „Спектър Стрийт“ я беше обсебил напълно. И когато Тревор си намери повод за спор в събота следобед, Хелън не реагира изобщо на обидите - само стоеше и гледаше безучастно как мъжът й се прави пак на онеправдан. Безразличието й го ядоса допълнително и той изхвърча вбесен от апартамента, за да посети поредната си любовница. Хелън се зарадва, че се е махнал. И не проля нито една сълза, въпреки че Тревор не се прибра цяла нощ. Той беше глупак и не му пукаше за нищо. Не беше виждала в очите му дори намек за интерес или загриженост; не вярваше и че някога ще види. А защо й е мъж, който не се вълнува от нея?