Дийн Кунц - Полунощ

Гласът на Шедак се снижи до шепот, защото вълнението му достигна до равнището на страха в него и той остана почти без дъх. Работата му по проекта „Муунхок“ надмина очакванията му. Това главозамайващо дело беше източник както на голяма радост, така и на основателен страх — радост, защото беше дал на хората умението да властват над физиологичния си вид, а навярно и над цялата материя чрез волята си, и страх, защото не беше сигурен, че Новата раса ще се научи да управлява способностите си, и че той няма да може да ги контролира.

— Този дар, който получихте от мен — физиология, подпомогната от компютър и пълно освобождаване от чувства, отприщва мощта на разума спрямо материята. По този начин съзнанието диктува формата.

Уоткинс поклати глава, явно ужасен от смисъла на казаното.

— Сигурно Пайзър по своя воля се е превърнал в онова нещо. Сигурно и Шолник. Но случаят с мен не беше такъв. Когато бяха обладан от желанието да се променя, аз го отблъсквах, подобно на лекуван наркоман, полудял за доза. Аз не го исках. То просто ме сполетя… подобно на влиянието на луната, която дава сили на вампирите.

— Не — сряза го Шедак. — Подсъзнателно си искал да се промениш, Ломан, защото говореше колко привлекателно е да регресираш. Устоял си на мощта на разума над тялото, защото си решил, че тази метаморфоза ще бъде неприятна за теб. Ако някой път загубиш страха си от нея или алтернативният вид ти се понрави повече… тогава психическият ти баланс ще се наруши и ти ще се трансформираш, но това няма да бъде в резултат на външна сила. Ще бъде дело на твоя мозък.

— Тогава защо Пайзър не успя да се върне?

— Както ти се досети и както аз споменах, може да не е искал!

— Той беше впримчен.

— Единствено от неговото собствено желание.

Уоткинс погледна към раздутото тяло на регресиралия.

— Какво направи с нас, Шедак?

— Пак ли трябва да повтарям?

— Какво направи с нас?

— Дадох ви голям подарък!

— Да нямаме други чувства, само страх!

— Точно това освобождава ума ти и ти дава сили да контролираш своя вид — развълнувано произнесе Шедак. — Но не разбирам, защо всички регресирали избират връщане в минали видове. Сигурен съм, че вие притежавате способността да минете през еволюция, не регресия, и да се възвисите от обикновени хора към по-чисти видове. Дори може би вие притежавате силата да се превърнете в самото съзнание, да се превърнете в интелект без физическа форма. Защо ли всичките тези от Новата раса избират регресията?

Уоткинс вдигна глава. Очите му имаха мъртвешки израз, сякаш попиваха смъртта от проснатото тяло.

— От каква полза ще ми бъде божествената сила, щом няма да мога да изпитам обикновените човешки удоволствия?

— Но ти ще можеш да правиш и да опиташ от всичко — каза отегчено Шедак.

— Но не и любов.

— Какво?

— Нито любов, нито омраза, нито радост, само страх.

— Но ти нямаш нужда от тези чувства. Точно това те освобождава.

— Ти не си глупав — каза Уоткинс, — но сигурно не ме разбираш, защото си психически… изкривен, отклонен…

— Нямаш право да разговаряш с мен така…

— Опитвам се да ти обясня защо всички те избират прачовешкия, а не суперчовешкия еволюирал вид. Това е, защото за едно мислещо същество с висок интелект не може да има удоволствие, лишено от емоции. Ако се отнемат емоциите на хората, отнемат се и техните удоволствия и те търсят алтернативен вид, в който сложните чувства и удоволствията нямат взаимна връзка — това е вида на примитивния звяр.

— Бабини деветини. Ти си…

Уоткинс отново го прекъсна, този път остро:

— Я ме чуй, за Бога! Ако помня добре, дори Моро е изслушвал своите създания!

Сега лицето му беше силно зачервено, бледността беше изчезнала. Очите му бяха изгубили мъртвешкия си израз, в тях сега светеше нещо диво. Той стоеше само на една-две стъпки от Шедак и сякаш висеше над него, макар да беше по-ниският от двамата. Изглеждаше изплашен, изпълнен със страх и много опасен. Той каза:

— Например секса — основното удоволствие на човека. За да го задоволява напълно, трябва да е придружен от любов или поне взаимна симпатия. Дори и за един психически болен човек сексът също е удоволствие, стига да е свързан с омраза, гордост или превъзходство. Дори отрицателните емоции при ненормален човек могат да направят от акта удоволствие, но ако отсъства всякаква емоция, всичко това е глупаво, безцелно. Само инстинкт за съвкупление на някакво животно, само ритмичната функция на машина!