Дийн Кунц - Полунощ

Здесь есть возможность читать онлайн «Дийн Кунц - Полунощ» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Ужасы и Мистика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Полунощ: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Полунощ»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Полунощ — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Полунощ», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Уоткинс спря речта си объркан. След това заклати глава, сякаш да отхвърли смущението си, както се отхвърля покривало. Вдигна ръцете си, погледна ги и извика от ужас. Погледна към огледалото на гардероба и викът му стана още по-пронизителен, по-зловещ.

Изведнъж и Шедак усети миризмата на кръв, към която самият той вече се беше приспособил. Изглежда, Уоткинс беше още повече възбуден от нея, не отблъснат, не, съвсем не, а възбуден.

Проблесна светкавица и гръм отново раздра нощта. Изведнъж се изсипа пороен дъжд, стече по прозорците и зачука по покрива.

Уоткинс отмести поглед от огледалото към Шедак, вдигна ръка, сякаш да го удари, после се измъкна в коридора, далеч от свежата миризма на кръв. Там се отпусна на колене, после легна на хълбок. Сви се на топка, тресейки се силно, скимтеше, ръмжеше и си припяваше: „Не, не, не!“

57.

Когато се измъкна от дълбоката пропаст на „промяната“ и вече се контролираше, Ломан се изправи и се облегна на стената. Отново се почувства гладен като вълк. Частичната трансформация и изразходваната енергия да си задържи човешкия вид го изтощиха напълно. Беше облекчен, но сега се почувства непълноценен, като че някаква трофейна награда е била под носа му и в последния момент, преди да я докосне, някой я беше измъкнал от ръцете му.

Някакъв кух, леко съскащ звук достигна до него. Отначало си помисли, че шумът беше в главата му. Навярно мозъчните му клетки изгаряха от напрежението да отхвърли промяната към регресия. Скоро обаче разбра, че дъждът ромолеше по покрива на бунгалото.

Когато отвори очи, погледът му беше замрежен. Щом се проясни, той се озова очи в очи в Шедак, който се беше изправил от другата страна на коридора, точно зад отворената врата на спалнята. Висок, с дълго, сухо лице, блед като албинос, с жълти очи и тъмен шлифер този човек сякаш беше самата смърт, дошла на посещение.

Само че ако беше смъртта, Ломан щеше да стане и да го прегърне. Вместо това, той изчака, докато събере сили, и каза:

— Стигат ни тези трансформации, трябва да ги спреш.

Шедак не отговори.

— Значи няма да ги спреш, ще продължиш?

Шедак го гледаше с празен поглед.

— Ти си луд — каза Ломан. — Ти си опасен луд, само че аз нямам избор освен да направя онова, което желаеш или пък… да се самоубия.

— Никога не разговаряй така с мен. Никога. Помни кой съм!

— Зная кой си — отвърна Ломан. Най-после той колебливо се изправи на крака, все още слаб и замаян. — Ти стори това с мен без съгласието ми. И ако дойде време, когато не ще успея да устоя на повика на дивото, когато се превърна в звяр, когато вече не ще се боя от теб, в ъгълчето на мозъка ще запазя спомена за теб и ще дойда да те намеря.

— Ти ме заплашваш? — Шедак беше шокиран.

— Не — отвърна Ломан. — „Заплашвам“ не е точната дума.

— Дано не е. Защото, ако нещо ми се случи, Сън е програмиран да предаде заповед, която ще се приеме от всички микросфери вътре в теб и…

— …всички ние ще умрем — довърши изречението му Ломан. — Да, знам. Сто пъти ми го повтори. Ако умреш, умираме и ние. Досущ като онези хора в Джоунстаун, които се самоубиха в мината заради почитаемия отец Джим. Ти си нашият Джим Джоунс, един Джоунс на техническия век. Но аз не те заплашвам, почитаеми Джоунс, тъй като думата „заплашвам“ съдържа прекалено много драматизъм. Един човек, който заплашва, трябва да се ръководи от силни чувства, трябва да е освирепял от гняв. А аз съм само от Новата раса. Само се страхувам. Това е. Страх. Не е заплаха. Няма такова нещо. Моето е обещание.

Шедак прекрачи прага на спалнята и излезе в коридора. С него сякаш нахлу студено течение. Може би си въобразяваше, но на Ломан коридорът му се стори по-студен.

За миг впиха поглед един в друг.

Най-после Шедак проговори:

— Ти ще продължиш да изпълняваш заповедите ми!

— Нямам никакъв избор — отвърна Ломан. — Така съм създаден — човек без избор. Аз съм в ръцете ти, Господарю, но не стоя там от любов към теб — само от страх.

— Още по-добре — каза Шедак.

Той обърна гръб на Ломан, тръгна по коридора, после излезе от къщата навън в дъждовната нощ…

Част II

Разсъмване в Хадес

„Нямах възможност да спра нещо,

което знаех, че е грешно и страшно.

Изпитвах огромно чувство на безсилие.“

Андрей Сахаров

„Властта по-скоро подлудява хората,

отколкото ги корумпира. По такъв начин

притъпява способностите им да виждат в бъдещето

и те предприемат прибързани ходове.“

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Полунощ»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Полунощ» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
Дийн Кунц - Вуду
Дийн Кунц
libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
Дийн Кунц - Маска
Дийн Кунц
Отзывы о книге «Полунощ»

Обсуждение, отзывы о книге «Полунощ» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x