Дийн Кунц - Полунощ

Уоткинс се наведе от другата страна на трупа.

Отвън се разнесе гръм и трясък, раздиращи нощното небе. Мъртвецът втренчено гледаше тавана на спалнята с очи, които бяха прекалено човешки за разлика от останалите части на тялото му.

— Та вие искате да ми кажете, че някъде в еволюционното си родословие ние сме били кучета или вълци? — попита Уоткинс.

Шедак не му отговори.

Уоткинс настоя:

— Искате да кажете, че в нас има гени от кучета, които ние будим при желание да се трансформираме? Означава ли това, че Бог, преди да създаде жената от реброто на мъжа, е взел ребро от праисторическо куче и е създал човека?

От чисто любопитство Шедак докосна една от ръцете на Майк Пайзър, служеща му по-скоро като оръжие, както щикът служи на боеца. Почувства само хладна плът.

— Науката биология не дава обяснения за това — каза Уоткинс, втренчил поглед в Шедак над трупа. — Този вид на вълк не е нещо, което Пайзър може да извлече от кодирания спомен, запечатан в гените му. И така, как е успял той да се промени по този начин? Тук действат не само вашите биочипове. Това е нещо… нещо много странно.

Шедак кимна.

— Да. — В главата му се зароди мисъл, която го развълнува. — Точно така, нещо много по-странно… ала все пак май разбирам проблема.

— Тогава ми обясни. Искам и аз да го разбера. Проклет да съм, ако лъжа. Искам да го разбера изцяло. Преди и на мен да ми се случи същото.

— Съществува теория, че видът е функция на съзнанието. Ние сме онова, за което мислим че сме. Искам да кажа, че е възможно ние физически да притежаваме потенциалната сила да бъдем нещо, за което се мислим, за да надхитрим морфологичната форма, продиктувана ни от генетичното наследство.

— Врели-некипели — нетърпеливо произнесе Уоткинс.

Шедак се изправи. Пъхна дълбоко ръце в джобовете си.

— Нека тогава да разгледаме нещата по следния начин. Има теория, която гласи, че съзнанието е най-висшата сила във вселената, че то може да оформя материята според избора си.

— Първо съзнанието, след това материята.

— Точно така.

— Сигурно както някой циркаджия, който огъва лъжица или спира часовник от разстояние — каза Уоткинс.

— Обикновено такива хора, по мое мнение, са фокусници. Но от друга страна, защо не, може би тази сила наистина се крие в нас, само че не знаем как да я събудим, тъй като милиони години сме позволявали на материалното да властва над нас. По навик или заради предпочитания ред пред хаоса, ние му оставаме подвластни. Но това, за което говорим, сега — каза той, посочвайки Шолник и Пайзър, — е много по-сложно и по-вълнуващо от огъването на лъжица чрез мисъл. Пайзър е почувствал желание да регресира, но аз не проумявам по каква причина, възможно е заради самото приключение…

— Заради приключението — Уоткинс шептеше. Гласът му се изпълни с толкова силен страх и мъка, че Шедак се смрази още повече. — Животинската сила е самото приключение. Животинската нужда. Когато почувстваш животински глад, животинска похот, завинаги ще си привлечен от тях, защото това е просто, естествено, силно. Това е свободата.

— Свобода?

— Освобождаване от отговорност, от грижи, от ограниченията на цивилизацията. Освобождаване от необходимостта да се мисли прекалено много. Изкушението да се регресира е изключително силно, тъй като животът в това състояние изглежда много по-лесен и вълнуващ. — Уоткинс очевидно разказваше за преживяното от него, когато е бил на път да се промени. — Когато човекът се превърне в звяр, животът е единствено болка и удоволствие, без нужда от интелект.

Шедак мълчеше, обезпокоен от вълнението, с което Уоткинс, иначе спокоен човек, говореше за регресирането.

Поредният гръм разтърси небето, по-мощен от другите преди него. Този път беше близо и прозорците в стаята задрънчаха.

Съсредоточил максимално мисълта си, Шедак каза:

— Предполагам, че когато Пайзър е почувствал желанието да регресира, да стане звяр, ловец, той не е сторил това, следвайки човешката генетична линия. Очевидно си е мислил, че вълкът е най-големият от всички ловци, че това е съвършеният звяр и е пожелал да бъде вълк.

— Просто така? — попита скептично Уоткинс.

— Да, просто така. Съзнанието доминира над материята. Метаморфозата е предимно умствен процес. Разбира се, има и физиологични промени. Тук не става дума за цялостната промяна на материята… само на биологичните структури. Основните ядра на клетките остават същите, но драстично се променя последователността им. Структурните гени чрез силата на волята се трансформират в оперативни гени.