Дийн Кунц - Полунощ

— Плюс двамата убити в мотела — каза Теса, — прави двайсет и две жертви, не дванайсет, както Сам твърди. Този град е станал кланица.

— Възможно е да са повече — вметна Хари. — Не съм сигурен, че съм видял всичко. Лягам си към един и половина, най-късно в два. Кой знае, може да съм изпуснал нещо, може още трупове да са докарани в мъртвилото на нощта.

Замислен, Сам пак погледна в окуляра. Гърбът на погребалната къща беше тъмен и притихнал. Бавно завъртя обектива надясно, като оглеждаше квартала на север.

Теса се обади:

— Но защо убиват тези хора?

Никой не можеше да й отговори.

— И с какво? — допълни въпроса си тя.

Сам разгледа гробището малко по-нагоре по „Конквистадор“, после въздъхна и разказа за преживяването си тази вечер на Айсбери Уей. — Мислех, че са деца, малолетни нарушители, обаче сега си мисля, че това са същите „същества“, убили хората в мотела, същите, чиито крака сте видели през цепнатината под вратата.

Стори му се, че вижда изражението на Теса в тъмнината, когато тя попита:

— Но какво представляват те?

Хари Талбот се поколеба. После прошепна:

— Вампири.

Без да посмее да използва сирената и след като изключи фаровете през последния половин километър до целта си, Ломан Уоткинс пристигна в дома на Майк Пайзър в три часа и десет минути сутринта, придружен от две коли с петима помощник-шерифи, въоръжени с автоматични пушки.

Ломан се надяваше, че пушките няма да се използват за друго, освен за сплашване. Преди това в единствената си досега среща с регресирал, Джордан Куумбс, на четвърти септември, не бяха подготвени за бурна схватка и бяха принудени да му откъснат главата, за да спасят живота си. На Шедак успяха да предадат само трупа. Той се вбеси от изпуснатия шанс да изследва психологията на регресирал. Ставаше въпрос за психологията на един от метаморфните психопати. Пистолетът с упойваща сачма не би помогнал, тъй като регресиралите бяха Нова раса, деградирали в нисш вид, а всички от Новата раса, независимо в какво състояние бяха, регресирало или не, притежаваха коренно изменен метаболизъм, който не само помагаше за скоростното заздравяване на раните, но и отхвърляше всякакви отровни или токсични вещества. Единственият начин да се упои регресирал, беше с негово съгласие да му се сложи система с продължително действие. Това, разбира се, не можеше да стане.

Къщата на Майк Пайзър беше едноетажно бунгало с предна и задна веранда, с изглед на запад и на изток, добре поддържано, разположено върху един и половина акра земя, затулено от няколко огромни каучукови дървета с все още неокапали листа. Прозорците не светеха.

Ломан нареди на един от хората си да наблюдава северната страна, а на друг — южната, за да попречат на Пайзър да им се изплъзне през някой прозорец. Трети човек постави на предната веранда, за да наблюдава вратата. Заедно с останалите двама — Шолник и Пениуърт, заобиколиха къщата и бавно се изкачиха по стъпалата на задната веранда.

Вятърът беше разнесъл мъглата и видимостта беше добра, но свистящият вятър поглъщаше всички други звуци, които можеха да им помогнат, докато дебнеха Пайзър.

Пениуърт прилепна към стената на къщата, вляво от вратата, а Шолник застана отдясно. И двамата носеха полуавтоматични пушки, двадесети калибър.

Ломан пробва вратата. Беше отключена. Бутна я и тя се отвори.

Първо един след друг влязоха помощник-шерифите с наведени пушки, готови да стрелят, макар да им беше наредено да хванат Пайзър по възможност жив. Но никой нямаше намерение да рискува живота си, за да хване едно истинско чудовище за Шедак. Миг по-късно един от тях напипа електрически ключ.

Стиснал пушката си, Ломан ги последва в къщата. Празни тенджери, счупени чинии и мръсни найлонови торби за боклук бяха разпилени на пода, както и остатъци от макарони с доматен сос, черупки от яйца, трохи от кекс и други хранителни отпадъци. Един от четирите дървени стола от кухненската гарнитура беше катурнат, другият беше разбит на парчета.

Оттам сводест коридор водеше към трапезарията. Светлината, процеждаща се от кухнята, слабо осветяваше масата и столовете.

Вляво до хладилника имаше врата. Бари Шолник я отвори предпазливо. Откриха се стълби, водещи надолу. По стените имаше полици с консерви.

— Тук ще прегледаме по-късно — каза тихо Ломан, — след като претърсим къщата.

Шолник мигновено сграбчи столовете от кухненската гарнитура и залости вратата, така че да не бъдат нападнати в гръб откъм мазето, когато претърсваха другите стаи.