Мирча Елиаде - Гадателят

— И въпреки това — избухна отново дамата на възраст, — онова, което казва той, че било Махаяна, съвсем не е Махаяна!

Режисьорът я погледна изумен.

— А вие откъде знаете какво казва той за Махаяна?

— От онова, което ни казахте преди малко, когато госпожицата застана с ръце на гърба, а възрастният господин… Всички си спомнихте, нали? — обърна се към залата тя.

— Помним отлично! — се разнесоха безброй гласове от всички посоки.

— Наистина това не е Махаяна — призна режисьорът. — Сцена пета, бившата сцена трета, представя една екзистенциална ситуация, но по-нетипична за Индия след ведическия период 23 23 Първият период в индийската религиозна история по името на най-древните духовни текстове — Веди (Веда — знание). — Бел.прев. ; значи поне хиляда години преди Махаяна. Мисля, че е съвсем ясно…

— Тайнството на Създателя! — извика един младеж. (По гласа и по маниерите личеше, че е интелектуалец.)

— По-скоро бих казал: тайната на откритието на духа на битието, тайната, открита от атман 24 24 Индийски жрец от Ведическата епоха — Бел.прев.; Всъщност става дума за една от централните категории в индийската философия и религия — осъзнатата индивидуална душа, Азът като неизменна и неунищожима същност. — Бел. NomaD. . Разгневеният старец, който е приковал поглед в земята, представя стария свят, а в нашия случай ведическия политеизъм 25 25 Политеизъм (гр.) — многобожие. — Бел.прев. и праксиологията 26 26 Област от социологията (грц.) — Бел.прев.; Учение за човешката деятелност (активитет), за реализацията на човешките ценности в реалния живот. — NomaD. ни на саможертвата и останалите. Разгневен е, защото усеща, че историята го е изхвърлила на бунището. И вие видяхте: изчезна само след няколко мига: точно след пет секунди, които бяха равни на петте века, които отделят последното ведическо съчинение от първата Упанишада. 27 27 Индийски богословски трактати от брахманската религия — Бел.прев.

Залата го слушаше настръхнала. („Упанишадите! — чу се едновременно от много страни. — Четохме ги. Страшни са!…“)

— Момичето със завързаните ръце, Мелания, представлява духа, по-точно атман : Духът, който сякаш ще се събуди от сън и ще разбере, че само му се е сторило, че е завързан. Когато се събуди съвсем, Мелания — или духът, атман — ще разбере, че никога не е била завързана, защото всъщност атман не може никога да бъде „вързан“ или подчинен на материята…

— Но тогава Махаяна? — попита дамата с известна доза съжаление. — Кога започва Махаяна?

Режисьорът отново погледна хронометъра си. Затвори за миг очи, сякаш нещо пресметна на ум.

— Зависи от времевата (темпоралната) перспектива, в която сме разположени — отвърна й той. — За нас, искам да кажа, за артистите, които участваме в тайнството, Махаяна заемаше място точно една минута и половина. За вас, публиката, Махаяна може да се появи всеки момент, зависи от индивидуалната подготовка на всеки от вас…

— Значи можем да се надяваме? — попита дамата.

— Така мисля — окуражи я режисьорът.

(Но мнозина се усмихнаха скептично. Стори им се, че режисьорът не е напълно убеден в онова, което говори).

— Всъщност, ако сме разбрали добре… — подхвана някой.

Но режисьорът му направи знак да спре, сякаш искаше да добави нещо. Наистина, в следващия момент отново се разнесоха одобрителни възгласи, но този път по-тихи, по-скромни. Режисьорът ги изслуша с напрегнато внимание, като леко поклащаше глава. Скоро ехото на възгласите се изгуби и той погледна хронометъра си с известно задоволство.

— И това беше интересна сцена — започна той, — макар и доста трудна за изпълнение. Текстът предполага по едно и също време вътрешни монолози, т.е. медитации и радостни възгласи. Наистина от този път възгласите са вече по-скромни и измерени с хронометъра, не бива да траят повече от осем секунди. Бързам да добавя, че вече не става дума за векове, секундите не са равни на столетия, а на исторически личности. Но сега започва най-трудното, защото текстът е изключително сложен и просто не можеш да бъдеш сигурен за кои исторически личности става дума. Предполагам, че разбрахте какво имам предвид — иконоборството и антииконоборството, както и нашествието на Исляма.

— Следователно, ако сме разбрали добре — се обади някакъв глас, — имаме работа с пиеса, която е вдъхновена от историята на религиите.

— Не вдъхновена — прекъсна го режисьорът, като бавно се отправи към средата на залата. — Както казва и го подчертава заглавието, Адио резюмира и всъщност обяснява цялата история на религиите. Нали авторът е — може би е добре да си спомните и вие — да, авторът е историк на религиите. И за какво друго може да пише един автор, освен за онова, което знае , или по-точно за себе си, за своите наклонности? Поетът пише стихове, философът — философски трудове. Тогава за какво искате да пише един професор по история на религиите, когато реши да се обърне към театъра?