Габриел Маркес - За любовта и други демони

Преследването продължи още три дни. Макар че от една седмица не ядеше, Сиерва Мария успя да освободи единия си крак и ритна епископа в слабините, което го повали на земята. Едва тогава си дадоха сметка, че е могла да се освободи, защото тялото й беше толкова слабо, че ремъците вече не го държаха. Скандалът предполагаше да се прекратят заклинанията и така отсъди Църковният съвет, но епископът се противопостави.

Сиерва Мария никога не разбра какво е станало с Кайетано Делаура, защо не се върна с кошничката си с лакомства от пазара и ненаситните си нощи. На 29 май, вече без дъх, отново сънува прозореца към снежно поле, където Кайетано Делаура не беше, нито някога щеше пак да бъде. Имаше в скута си грозд със златни зърна, които отново порастваха веднага щом ги изядеше. Но този път не ги късаше едно по едно, а две по две, почти без да диша от нетърпение да победи грозда до последното зърно. Надзирателката, която влезе да я подготви за шести път за заклинанията, я намери мъртва от любов в леглото, със сияещи очи и кожа на новородено. Корените на косите й бликаха като мехурчета по обръснатия й череп и се виждаше как растат.

Още в началото на работата ми по превода на романа забелязах, че в името на главната героиня, Сиерва Мария де Тодос лос Анхелес, е вложена символика. Същото важи и за другите имена, споменати в предговора на автора. Но когато се появи и Худас Искариоте като действително име, не като псевдоним или прякор, а после отец Кайетано Делаура разчете, макар и частично, името на доктор Абренунсио де Са Перейра Као, у мен не остана съмнение, че в имената на героите писателят е обобщил техните нравствени и психологични черти, характери и съдби.

По тази особена причина реших да преведа и поясня отделно и имената на персонажите в творбата.

В романа, по реда на появяването им, участват следните герои:

1. Дон Торибио де Касерес и Виртудес. „Касерес“, от арабски произход, означава „военни крепости“, а „Виртудес“ — „добродетели“. Собственото име „Торибио“ може би препраща към свети Торибио де Могровехо, архиепископ на Лима в края на XVI век, с биографията и делата му.

2. Майка Хосефа Миранда. „Хосефа“ е формата за женски род на името на библейския Йосиф, с всички произтичащи от това асоциации. „Миранда“ във варианта „Миринда“ означава „прекрасна, чудесна“, но избраното от автора съдържа и значенията „високо място, кула, наблюдателница“, „която гледа, която наблюдава“, и съответно „преценява, съди“.

3. Дон Кристобал де Ерасо. „Кристобал“, от гръцкото „Христофорос“, означава „който носи Христос в себе си; който носи кръста“. „Ерасо“ е наварско фамилно име, съдържащо значенията „поникване на кълн, израстване на клон, покарване на листо“ и „нещо отрязано“. С изрязани геометрични дървени елементи се правят украсените дървени тавани, за които се говори в текста.

4. Дон Игнасио де Алфаро и Дуеняс, втори маркиз на Касалоуеро. „Игнасио“ означава „горящ, пламтящ, пламенен“, „Алфаро“ — „морски фар“, а „Дуеняс“ — „господарки“. „Касалдуеро“ е съставено от „семейство; домакинство; имение; къща; колиба; наследство“ и „твърд; труден“.

5. Доня Олаля де Мендоса. „Олаля“ е вариант на „Еулалия“, което означава „която говори добре; убедителна“. Същевременно има и културни, и сюжетни препратки към легендата за света Еулалия, една от най-известните и почитани светици в Испания. „Мендоса“ е баскско фамилно име и значи „студена планина“.

6. Сиерва Мария де Тодос лос Анхелес. Цялото име означава „робиня Мария на всички ангели“.

7. Бернарда Кабрера. „Бернарда“ е формата за женски род на името „Бернардо“, от германски произход, което означава „смел и подобен на мечка воин; храбър и войнствен; закален в битки“. Фамилното име „Кабрера“ значи „козарка; жена на козар“. Такова фамилно име съществува, но като производно от „коза“ отвежда към израза „като коза съм“ със значение „безразсъден, лекомислен, налудничав съм“. Има и поговорка „Козата винаги я тегли към гората“, чийто смисъл е, че каквото и да прави, човек винаги остава верен на природата си.

8. Доминга де Адвиенто. „Доминго де Адвиенто“ в католическия календар се наричат последните четири недели преди Рождество Христово. Изразът означава „неделя на идването на Спасителя“.

9. Сагунта. Сагунто, или Сагунт, е исторически град в днешната автономна област Валенсия, свързан с Пуническите войни. Разказва се, че жителите му предпочели да умрат, вместо да се предадат, докато Римската република лекомислено подценила обсадата на Ханибал поради младата му, тогава 28-годишна възраст. От тази история възникнал афористичният латински израз „Докато Рим се съвещаваше, Сагунт загиваше“, в който „Сагунт“ означава подценено, наглед дребно обстоятелство, предопределящо сериозно и дори фатално развитие.