Габриел Маркес - За любовта и други демони

„Или оставате, или идвам и аз.“

Бе казала веднъж на Кайетано, че й се иска да избяга с него в Сан Басилио де Паленке, селце на избягали роби, на дванайсет левги оттам, където несъмнено щяла да бъде посрещната като кралица. На Кайетано хрумването му се стори като просветление свише, но не го свърза с бягството. Вярваше повече в законния ред. Маркизът да прибере дъщеря си с неоспоримото доказателство, че не е обсебена, а той да получи прошката и разрешението на своя епископ да се присъедини към някоя светска общност, в която браковете на духовници или на монахини са толкова чести, че не предизвикват ничие възмущение. Така че, когато Сиерва Мария го постави на кръстопътя да остане или да я отведе, Делаура се опита да я отклони за пореден път. Тя увисна на врата му и го заплаши, че ще вика. Съмваше се. Уплашен, Делаура успя да се освободи, като рязко я избута и избяга точно в мига, когато започваше утринната служба.

Реакцията на Сиерва Мария беше жестока. Заради съвсем дребно спречкване издра лицето на надзирателката, залости се и заплаши, че ще подпали килията и ще изгори в нея, ако не я пуснат да си отиде. Надзирателката, извън себе си заради окървавеното лице, й изкрещя:

„Посмей, изчадие велзевулско.“

Като единствен отговор Сиерва Мария подпали дюшека с кандилото на Пресветия. Намесата на Мартина с нейните успокояващи похвати предотврати трагедията. Във всеки случай, в отчета си за този ден надзирателката поиска момичето да бъде преместено в по-добре охранявана килия в павилиона на схимата.

Трескавото безпокойство на Сиерва Мария накара Кайетано да потърси незабавен изход, различен от бягството. На два пъти се опита да се види с маркиза, но и при двата бе спрян от мастифите, които завари отвързани и пуснати на воля в безстопанствената къща. Истината беше, че маркизът нямаше вече да се върне там. Сломен от безкрайните си страхове, се бе опитал да намери убежище при Дулсе Оливия, но тя не го приюти. Викаше я с всички средства, откакто го налегна самотата, но получаваше само присмехулни отговори в книжни птичета. Изведнъж се появи, без да я викат и без да съобщи за себе си. Бе помела и оправила кухнята, безполезна поради липса на употреба, и тенджерата къкреше на весел огън върху печката. Беше облечена празнично, с волани от органдин, лъсната с модни помади и балсами, и единственото налудничаво в нея бе една широкопола шапка с парцалени риби и птици.

„Благодаря ти, че дойде“, каза маркизът. „Чувствах се много самотен.“ И завърши с жалба:

„Загубих Сиерва.“

„Ти си виновен“, каза тя, без да му обръща внимание. „Направи всичко, за да се загуби.“

Вечерята беше ахиако 32 32 Ахиако — традиционна колумбийска гъста картофена супа с месо, парчета царевица и подправки. — Б.пр. по креолски с три вида месо и най-отбрания зеленчук от градината. Дулсе Оливия го поднесе с достолепие на истинска господарка, което много отиваше на премяната й. Свирепите кучета вървяха след нея, изплезили езици, умилкваха се в краката й, а тя ги възпираше с шепот на годеница. Седна на масата срещу маркиза, както можеха да са седели, когато бяха млади и не се страхуваха от любовта, и започнаха да се хранят мълчаливо, без да се поглеждат, потяха се обилно и ядяха супата с безразличие на стара семейна двойка. След първото блюдо Дулсе Оливия спря за малко, за да въздъхне, и осъзна на колко години са.

„Така щяхме да бъдем“, каза.

Маркизът се зарази от нейната суровост. Видя я дебела и остаряла, с два зъба по-малко и с посърнали очи. Така щяха да са били, навярно, ако той бе имал смелостта да се опълчи на баща си.

„Така изглеждаш, когато си на себе си“, й каза.

„Винаги съм била“, каза тя. „Ти беше този, който никога не ме видя такава, каквато съм.“

„Аз те откроих сред многото, когато всички бяха млади и хубави и беше трудно да се различи най-добрата“, каза той.

„Аз сама се откроих за теб“, каза тя. „Не ти. Винаги си бил като сега: един беден нещастник.“

„Обиждаш ме в собствения ми дом“, каза той.

Неизбежността на кавгата въодушеви Дулсе Оливия. „Той е толкова мой, колкото и твой“, каза. „Колкото е мое и момичето, макар че го е родила една кучка.“ И без да му даде време за отговор, завърши:

„А най-лошото са лошите ръце, в които я остави.“

„В ръцете на Бог“, каза той.

Дулсе Оливия извика разярена:

„В ръцете на сина на епископа, който я направи курва и й наду корема.“

„Ако си ухапеш езика, ще се отровиш!“, извика маркизът възмутен.