Габриел Маркес - За любовта и други демони

„Не сега“, прошепна той. „Моля се.“

В следващите дни имаха покой само в миговете, когато бяха заедно. Не се наситиха да говорят за страданията на любовта. Изтощаваха се с целувки, декламираха със сълзи стихове за любов, пееха си на ухо, мятаха се в тресавища от желание до последни сили: изчерпани, но девствени. Защото той бе решил да се придържа към обета си, докато получи причастие, и тя се съгласи с него.

В промеждутъците от страстта си размениха прекомерни доказателства. Той й каза, че ще направи всичко за нея. Сиерва Мария поиска с детска жестокост да изяде заради нея една хлебарка. Той я хвана, преди тя да успее да му попречи, и я изяде жива. В други налудничави състезания той я попита дали ще си отреже плитката заради него и тя каза, че да, но го предупреди, на шега или на сериозно, че в такъв случай ще се наложи да се ожени за нея, за да изпълни условието на обета. Той донесе в килията кухненски нож и й каза: „Да видим вярно ли е.“ Тя се обърна с гръб, за да може той да я отреже до корен. Подкани го: „Посмейте.“ Не посмя. Дни след това тя го попита дали ще позволи да го заколи като яре. Той твърдо каза, че да. Тя извади ножа и се приготви да го провери. Той подскочи от ужас с предсмъртен гърч. „Ти не“, каза. „Ти не.“ Тя, примряла от смях, поиска да узнае защо и той й каза истината:

„Защото ти наистина ще посмееш.“

В затишията на страстта започнаха да изпитват удоволствие и от еднообразието на делничната любов. Тя поддържаше килията чиста и в ред за когато той пристигаше естествено като съпруг, който се прибира вкъщи. Кайетано я учеше да чете и пише и я въвеждаше в култа към поезията и отдадеността на Светия Дух, докато чакаха щастливия ден, в който ще са свободни и женени.

Призори на 27 април Сиерва Мария започваше да се унася в сън, след като Кайетано бе напуснал килията, когато дойдоха да я вземат без предупреждение, за да се заемат с прогонването на демоните. Това беше обред за осъден на смърт. Завлякоха я до поилото, плиснаха отгоре й няколко ведра вода, за да я изкъпят, отскубнаха огърлиците й и й навлякоха грубата роба на еретиците. Монахиня градинарка й отряза косата на височината на тила с четири захапвания на лозарска ножица и я запрати върху запалената клада в двора. Монахинята фризьорка доокълца краищата на косата й до половин палец дължина, както я носеха кларисите под булото си, и със стригането ги хвърляше в огъня. Сиерва Мария видя златния пламък и чу пукота на младите дърва, и усети острата смрад на изгорял рог, без да трепне мускул по каменното й лице. Накрая й сложиха усмирителна риза, покриха я с погребален парцал и двама роби я отнесоха в параклиса на войнишка носилка.

Епископът свика Църковния съвет, съставен от просветени каноници, и те избраха четирима от своите, за да му помогнат в действията със Сиерва Мария. В последен акт на утвърждаване епископът надмогна неволите на своето здраве. Разпореди обредът да не бъде в катедралата, както в други паметни случаи, а в параклиса на манастира „Света Клара“, и лично се нагърби с изпълнението на действията по прогонването на демоните.

Кларисите, начело с абатисата, стояха в хора отпреди сутрешната литургия и я изпяха там в съпровод на орган, развълнувани от тържествеността на започващия ден. Веднага влязоха прелатите от Църковния съвет, първенците на три ордена и главите на Светата инквизиция. Извън тези последните, нямаше, нито щеше да има някакви светски лица.

Епископът влезе последен в обредни одежди за големи събития, носен от четирима роби в носилка и с аура на безутешна скръб. Седна срещу главния олтар, до мраморната катафалка за величествени погребения, във въртящо се кресло, което улесняваше движенията на тялото му. Точно в шест двамата роби донесоха Сиерва Мария на носилката, с усмирителната риза и все още покрита с моравото платно.

Горещината стана непоносима по време на месата. Басите на органа отекваха в дърворезбата на тавана и едва оставяха пролука за блудкавите гласове на кларисите, невидими зад решетките на хора. Двамата полуголи роби, които донесоха Сиерва Мария, останаха на стража край нея. Откриха я в края на литургията и я оставиха простряна като мъртва принцеса върху мраморната катафалка. Робите на епископа го сложиха с креслото до нея и ги оставиха сами в обширно пространство срещу главния олтар.

Това, което последва, бе непоносимо напрежение и абсолютна тишина, като прелюдия към небесно чудо. Един послушник сложи на достъпно за епископа място менчето със светена вода. Той сграбчи ръсилото като боздуган, наведе се над Сиерва Мария и я поръси по дължината на цялото й тяло, докато шепнеше молитва. Внезапно произнесе заклинанието, което разтърси основите на параклиса.