Габриел Маркес - За любовта и други демони

„Имаш очите на дявола“, й каза.

Взе й един пръстен без съпротива, но когато другата се опита да й отнеме огърлиците, се извърна като змия и я ухапа мигновено и сигурно. Послушницата хукна да си измие кръвта.

Когато запяха втората молитва, Сиерва Мария бе станала веднъж, за да пие вода от езерото. Уплашена, се върна на пейката, без да пие, но отиде отново, щом си даде сметка, че това са песнопения на монахини. Махна коричката от изгнили листа с ловко замахване на ръката и пи от локвата до насита, без да отстранява червейчетата. После се изпика зад едно дърво, клекнала и с пръчка, готова да се брани от нахални животни и зловредни мъже, както я научи Доминга де Адвиенто.

Малко след това минаха две черни робини, които познаха сантерийските огърлици, и я заговориха на йорубски език. Въодушевено, момичето им отвърна на същия език. Понеже никой не знаеше защо е там, робините я заведоха в оживената кухня, където бе приета с голяма радост от прислугата. Тогава някой забеляза раната на глезена и поиска да разбере какво се е случило. „Направи ми го майка с един нож“, каза тя. На които я попитаха как се казва, съобщи негърското си име: Мария Мандинга.

Възвърна своя свят тутакси. Помогна да заколят едно яре, което отказваше да умре. Извади му очите и му отряза тестисите, частите, които най-много обичаше. Игра на диаболо с възрастните в кухнята и с децата на двора и ги победи всички. Пя на йоруба, на конго и на мандинга и дори които не разбираха, я слушаха прехласнати. На обяд изяде едно блюдо с тестисите и очите на ярето, сготвени със свинска мас и люти подправки.

По това време целият манастир знаеше вече, че момичето е там, освен Хосефа Миранда, абатисата. Тя беше слаба и бойка жена, с ограничен мироглед, даден й по наследство. Беше учила в Бургос, под покровителството на Светата инквизиция, но дарбата да властва и твърдостта на предразсъдъците си ги имаше отвътре и отколе. Имаше две способни викарии, но бяха излишни, защото тя се занимаваше с всичко и без ничия помощ.

Нейната омраза към местната епископия бе започнала почти сто години преди раждането й. Първопричината, както при големите сблъсъци в историята, бе незначително разминаване по парични и правови въпроси между кларисите и францисканския епископ. Изправени пред неговата неотстъпчивост, монахините получили подкрепата на светското правителство и това било началото на война, която в един момент стигнала до всички срещу всички.

Подкрепен от други общности, епископът поставил манастира в състояние на обсада, за да го подчини чрез глад, и постановил Cessatio a Divinis. С други думи: прекратяване на всякакви богослужения в града до нова заповед. Населението се разделило на групи и светските и религиозните власти се хванали гуша за гуша, подкрепяни от едни или от други. Но кларисите продължавали да са живи и на бойна нога след шестмесечна обсада, докато бил открит таен тунел, през който привържениците им ги снабдявали. Францисканците, този път с подкрепата на нов губернатор, нарушили схимата на „Света Клара“ и разпръснали монахините му.

Били необходими двайсет години, за да се успокоят духовете и да се върне разрушеният манастир на кларисите, но един век по-късно Хосефа Миранда продължаваше да се пече на бавен огън в своята ненавист. Втълпи я на своите послушнички, отгледа я в недрата на душите им повече, отколкото в сърцата им, и въплъти цялата вина за нейното възникване в епископ Де Касерес и Виртудес и във всеки, който има нещо общо с него. Така че реакцията й бе предвидима, когато я уведомиха, от страна на епископа, че маркизът на Касалдуеро е завел в манастира дванайсетгодишната си дъщеря със сигурни симптоми на демонично обсебване. Само един въпрос зададе: „Ама наистина ли съществува такъв маркиз?“ Направи го с двойна злост, защото бе дело на епископа и защото винаги бе отричала законността на креолските благородници, които наричаше „селски благородници“.

До обяд не бе успяла да намери Сиерва Мария в манастира. Вратарката беше казала на една от викариите, че на разсъмване мъж в траур й предал русо момиче, облечено като кралица, но не разузнала нищо за него, защото било точно по времето, когато просяците се карали за супата от касабе 19 19 Касабе — кръгъл и плосък като палачинка хляб от юка. — Б.пр. за Цветница. Като доказателство за думите си й връчи шапката с разноцветни ленти. Викарията я показа на абатисата, докато търсеха момичето, и тя не се усъмни на кого е. Хвана я с върха на пръстите си и я огледа от разстоянието на протегнатата си ръка.