Габриел Маркес - За любовта и други демони

Пристигна вкъщи по мръкнало с камбаните за вечерната молитва „Анхелус“ и за пръв път след смъртта на доня Олаля я каза на висок глас: Ангелът Господен възвести на Мария . Струните на теорбата отекваха в мрака като на дъното на изкуствено езеро. Маркизът проследи опипом посоката на музиката до спалнята на дъщерята. Беше там, седнала на стола от тоалетката, с бялата туника и разпусната коса до пода, свиреше едно основно упражнение, което бе научила от него. Не можеше да повярва, че е същата, която остави по обед, сломена от неумолимостта на знахарите, освен ако не се бе случило чудо. Бе моментна надежда. Сиерва Мария усети идването му, престана да свири и отново изпадна в печал.

Остана с нея цялата нощ. Помогна й в обредите на спалнята с несръчност на баща назаем. Облече й нощницата наопаки и й се наложи да я съблече, за да си я сложи налице. За пръв път я видя гола и го заболя при вида на ребрата й, изхвръкнали от кожата, напъпилите гърдички, нежния мъх. Възпаленият глезен имаше яркочервен ореол. Докато му помагаше да си легне, момичето продължаваше да страда насаме с почти беззвучно стенание и той се уплаши от сигурността, че му помага да умре.

Усети нужда да се помоли за пръв път, откакто загуби вярата. Отиде в параклиса, опитвайки се с всички сили да си възвърне Бога, който го бе изоставил, но беше безполезно: неверието е по-упорито от вярата, защото се поддържа от сетивата. Чу момичето да кашля на няколко пъти в прохладата на нощта и отиде в спалнята му. На минаване видя полуотворена спалнята на Бернарда. Бутна вратата от необходимостта да сподели съмненията си. Беше заспала по очи на пода и хъркаше шумно. Маркизът остана подаден през вратата, с ръка на резето, и не я събуди. Продума на никого: „Твоят живот за нейния.“ И веднага се поправи:

„Нашите два лайнени живота за нейния, по дяволите!“

Момичето спеше. Маркизът го видя неподвижно и посърнало и се запита дали предпочита да го види мъртво или подложено на наказанието на беса. Оправи й завесата против комари, за да не смучат кръвта й прилепите, зави я, за да не продължава да кашля, и остана буден до леглото, с новата радост, че я обича, както никога не е обичал на този свят. Тогава взе решението за живота й, без да пита нито Бог, нито никого. В четири сутринта, когато Сиерва Мария отвори очи, го видя седнал до леглото й.

„Време е да вървим“, каза маркизът.

Момичето стана без повече обяснения. Маркизът й помогна да се облече за случая. Потърси в раклата някакви кадифени чехли, за да не убива на глезена й фортът на ботите, и откри, без да я търси, официална рокля, принадлежала на майка му като дете. Беше измачкана и потъмняла от времето, но личеше, че е обличана само веднъж. Почти век по-късно маркизът я облече на Сиерва Мария върху африканските огърлици и кръщелната муска. Беше й малко тясна и това по някакъв начин я правеше още по-стара. Сложи й шапка, която също намери в раклата и чиито цветни ленти нямаха нищо общо с роклята. Стана й точно. Накрая й приготви едно ръчно куфарче с нощница, гребен с гъсти зъби, за да изкара дори гнидите на въшките, и един малък молитвеник на бабата със златни панти и седефени корици.

Беше Цветница. Маркизът заведе Сиерва Мария на службата в пет и тя прие добронамерено благословената палмова клонка, без да знае за какво е.

На излизане видяха от каляската да се съмва. Маркизът на главната седалка, с куфарчето на коленете, а безстрашното момиче на срещуположната седалка, гледайки как минават покрай прозореца последните улици на неговите дванайсет години. Не прояви ни най-малко любопитство да разбере къде я водят, облечена като Хуана Лудата 17 17 Хуана Лудата — известен прякор на кралица Хуана I Кастилска (1479–1555). — Б.пр. и с шапка на проститутка в толкова ранен час. След дълъг размисъл маркизът я попита:

„Знаеш ли кой е Бог?“

Момичето поклати глава.

Имаше светкавици и далечни гръмотевици на хоризонта, небето бе покрито с буреносни облаци, а морето набраздено. След завоя зад един ъгъл пред тях изникна манастирът „Света Клара“, бял и самотен, с три етажа сини капаци на прозорците над сметището на един плаж. Маркизът го посочи с пръст. „Ето го“, каза. И после посочи вляво: „Ще виждаш морето през цялото време от прозореца.“ Тъй като момичето не му обърна внимание, даде му единственото обяснение, което някога щеше да му даде, за съдбата му:

„Ще се полекуваш няколко дни със сестричките от «Света Клара».“

Понеже беше Цветница, на портата с въртящото се чекмедже имаше повече просяци от обикновено. Няколко прокажени, които се бореха с тях за остатъците от кухнята, също се спуснаха с протегната ръка към маркиза. Той им раздаде дребна милостиня, по едно квартильо 18 18 Квартильо — четвърт реал. — Б.пр. на всеки, докъдето му стигнаха. Вратарката го видя с черните му тафти, видя и момичето, облечено като кралица, и си проправи път да ги посрещне. Маркизът й обясни, че води Сиерва Мария по нареждане на епископа. Вратарката не се усъмни поради начина, по който го каза. Огледа вида на момичето и му махна шапката.