Габриел Маркес - За любовта и други демони

Бернарда се укри в мелницата. Къщата остана на произвола на съдбата и ако не пропадна още тогава, беше поради умелата ръка на Доминга де Адвиенто, която възпита Сиерва Мария както пожелаха боговете й. Маркизът едва бе подочул нещо за падението на жена си. От мелницата идваха слухове, че живее в състояние на бълнуване, че си говори сама, че избира най-надарените роби, за да ги споделя в римските си нощи с бившите си съученички. Дошлото по вода богатство по вода си отиваше и бе останала на милостта на меховете с медовина и чувалите с какао, които държеше скрити тук и там, за да не губи време, когато желанието я замъчи. Единственото сигурно, което все още имаше тогава, бяха две делви, препълнени с дублони от по сто и от по четири, от чисто злато, които във времена на изобилие бе закопала под леглото. Такава бе разрухата й, че и съпругът й не я позна, когато се върна от Маатес за последен път, след цели три години, малко преди кучето да ухапе Сиерва Мария.

В средата на март рисковете от побесняване изглеждаха предотвратени. Маркизът, благодарен за късмета си, реши да поправи миналото и да спечели сърцето на дъщеря си с рецептата за щастие, препоръчана му от Абренунсио. Посвети й цялото си време. Опита да се научи да я реши и да й сплита плитката. Опита се да я научи да бъде истинска бяла, да възвърне заради нея провалените си мечти на креолски благородник, да премахне вкуса й към ескабече 16 16 Ескабече — мариновано месо и зеленчуци. — Б.пр. с игуана и яхния от щитоносец. Опита почти всичко, освен да се запита дали това е начинът да я направи щастлива.

Абренунсио продължи да посещава дома. Не му бе лесно да се разбере с маркиза, но проявяваше интерес към неговата несвяст в една от покрайнините на света, наплашена от Светата инквизиция. Така минаваха горещите месеци: той говореше, без да бъде чут, под разцъфналите портокалови дръвчета, а маркизът гниеше в хамака на хиляда и триста морски левги от един крал, когото лекарят никога не чу да споменава. При едно от тези посещения бяха прекъснати от злокобния вой на Бернарда.

Абренунсио се разтревожи. Маркизът се направи, че не чува, но последвалият вопъл бе толкова разкъсващ, че не можа да го пренебрегне.

„Който и да е, има нужда от заупокойна молитва“, каза Абренунсио.

„Това е втората ми жена“, каза маркизът.

„Ами черният й дроб е разрушен“, каза Абренунсио.

„Как разбрахте?“

„Защото вие с отворена уста“, каза лекарят.

Бутна вратата без разрешение и се опита да види Бернарда в сумрака на стаята, но тя не беше на леглото. Повика я по име и тя не отговори. Тогава отвори прозореца и металната светлина в четири следобед му я показа в жива плът, гола, разчекната на кръст на пода и обвита в сиянието на смъртоносните си газове. Кожата й имаше мъртвешкия цвят на преливаща жлъчка. Вдигна глава, заслепена от блясъка на внезапно отворения прозорец, и не разпозна лекаря срещу светлината. На него му бе достатъчен един поглед, за да види съдбата й.

„Кукумявката ти кука, дъще“, каза й.

Обясни й, че още има време да я спаси, стига да се подложи на спешно лечение за пречистване на кръвта. Бернарда го позна, понадигна се колкото можа и започна да сипе ругатни. Абренунсио ги изслуша с безразличие, докато отново затваряше прозореца. Вече на излизане се спря до хамака на маркиза и уточни прогнозата си:

„Госпожа маркизата ще умре най-късно на 15 септември, ако преди това не се обеси на някоя греда.“

Маркизът, невъзмутим, каза: „Единственото лошо е, че 15 септември е много далече.“

Продължаваше с лечението чрез щастие за Сиерва Мария. От хълма Сан Ласаро виждаха на изток неизбежните тресавища, а на запад огромното червено слънце, което потъваше в океана в пламъци. Тя го попита какво има от другата страна на морето и той й отговори: „Светът.“ За всеки свой жест откри у момичето неочакван отзвук. Един следобед видяха да се появява на хоризонта Флотата на галеоните с издути до скъсване платна.

Градът се преобрази. Баща и дъщеря намериха развлечение в марионетките, гълтачите на огън, неизброимите панаирджийски новости, които дойдоха в пристанището през този април на хубави предзнаменования. За два месеца Сиерва Мария научи повече неща за бели, отколкото някога преди. Опитвайки се да я направи друга, маркизът също стана различен, и то така коренно, че не изглеждаше като промяна на характера, а като смяна на природата.

Къщата се изпълни с всички балерини на пружина, музикални кутии и механични часовници, които са се виждали по панаирите в Европа. Маркизът изчисти праха от италианската теорба. Сложи й струни, настрои я с такава упоритост, че можеше само да се дължи на любов, и отново започна да си акомпанира на някогашните песни, пети с хубавия глас и лошия слух, които нито годините, нито размътените спомени бяха променили. Тя го попита през онези дни вярно ли е, както казват песните, че любовта може всичко.