Габриел Маркес - За любовта и други демони

Продължиха да правят любов по време на сиестата, набързо и без сърце, под евангелската сянка на портокаловите дървета. Лудите ги насърчаваха с цинични песни от терасите и честваха триумфите им с овации като запалянковци на стадион. Преди маркизът да осъзнае рисковете, които го дебнеха, Бернарда го извади от вцепенението с новината, че е бременна във втория месец. Напомни му, че не е негърка, а дъщеря на испаноговорещ индианец и бяла жена от Кастилия, така че единствената игла за закърпване на честта беше официалната женитба. Той си прави оглушки, докато баща й почука на вратата по времето за сиеста със старовремска аркебуза през рамо. Говореше бавно и имаше спокойни маниери, и даде оръжието на маркиза, без да го погледне в лицето.

„Знаете ли какво е това, сеньор маркизе?“, го попита.

Маркизът не знаеше какво да прави с оръжието в ръце.

„Доколкото ми стига знанието, мисля, че е аркебуз“, каза. И попита, истински заинтригуван: „За какво го използвате?“

„Да се браня от пиратите, сеньор“, каза индианецът, все още без да го поглежда в лицето. „Сега го нося, в случай че ваша милост иска да ми окаже благоволението да ме убие, преди да го убия аз.“

Погледна го в лицето. Имаше тъжни и неми очички, но маркизът разбра това, което не му казваха. Върна му аркебузата и го покани да влезе, за да отпразнуват спогодбата. Енорийският свещеник на една близка черква извърши бракосъчетанието два дни по-късно с родителите на булката и кумовете на двамата. Когато свършиха, Сагунта се появи, никой не разбра откъде, и короняса младоженците с гирляндите на щастието.

Една сутрин през късните дъждове, под знака на Стрелец, се роди седмаче и в лошо състояние, Сиерва Мария де Тодос лос Анхелес. Приличаше на безцветно жабче и увитата около врата й пъпна връв всеки миг щеше да я удуши.

„Женско е“, каза бабата. „Но няма да живее.“

Именно тогава Доминга де Адвиенто обеща на своите богове, че ако окажат милостта да оживее, момичето няма да си реже косата до първата си брачна нощ. Едва даде обета, и детето изплака. Ликуваща, Доминга де Адвиенто провъзгласи: „Ще бъде светица!“ Маркизът, който я видя вече измита и облечена, излезе по-непроницателен.

„Ще бъде курва“, каза. „Ако Бог й даде живот и здраве.“

Момиченцето, дъщеря на благородник и плебейка, имаше детство на подхвърлено дете. Майката я намрази откакто я накърми за пръв и единствен път, и отказа да я държи при себе си от страх да не я убие. Доминга де Адвиенто я откърми, кръсти я в Христа и я посвети на Олокун, йорубско божество с неясен пол, чието лице се смята за толкова страшно, че може да се види само насън и винаги с маска. Преместена в двора на робите, Сиерва Мария се научи да танцува, преди да проговори, научи три африкански езика едновременно, да пие кръв от петел на гладно и да се промъква между християните, без да бъде нито видяна, нито усетена, като нематериално същество. Доминга де Адвиенто я обгради с ликуващ двор от черни робини, слугини метиски, индианки помощнички, които я къпеха в благотворни води, пречистваха я с върбинката на Иемая 12 12 Иемая — йорубско божество, оришата-майка. — Б.пр. и отглеждаха като розов храст неудържимата й коса, която на пет години й стигаше до кръста. Малко по малко робините й бяха окачвали огърлиците на различни божества, докато станаха шестнайсет на брой.

Бернарда вече бе хванала с твърда ръка властта в дома, докато маркизът вегетираше в градината. Първата й цел бе да възстанови раздаденото от съпруга й богатство, опирайки се на способностите на първия маркиз. Той навремето бе получил разрешително да продаде пет хиляди роби за осем години с уговорката същевременно да внесе по две бъчви брашно за всеки. С умелите си машинации и подкупността на митничарите продал договореното брашно, но освен това продал контрабандно още три хиляди роби, което го превърнало в най-успелия частен търговец на неговия век.

Тъкмо Бернарда се сети, че добрата сделка не са робите, а брашното, макар че голямата сделка всъщност беше нейната невероятна способност да убеждава. С едно-единствено разрешително за внос на хиляда роби за четири години и по три бъчви брашно за всеки, направи удара на живота си: продаде договорените хиляда негри, но вместо три хиляди бъчви брашно внесе дванайсет хиляди. Най-голямата контрабанда на века.

Половината време тогава прекарваше в мелницата за захарна тръстика в Маатес, където установи центъра на делата си заради близостта на голямата река Магдалена за търговия с всичко с вътрешността на вицекралството. До дома на маркиза достигаха отделни новини за нейното преуспяване, за което не даваше сметка на никого. През времето, което прекарваше тук, дори преди кризите, изглеждаше като поредното затворено в клетка куче. Доминга де Адвиенто го каза по-добре: „Задникът й не се побираше в тялото й.“