Габриел Маркес - За любовта и други демони

Сиерва Мария зае за пръв път устойчиво място в дома, когато умря нейната робиня, и приготвиха за нея великолепната спалня, в която живя първата маркиза. Наеха й учител, който й преподаваше уроци по иберийски испански и елементарни знания по аритметика и естествени науки. Опита се да я научи да чете и да пише. Тя се отказа, защото, според думите й, не разбирала буквите. Една светска учителка я въведе в тайните на музиката. Момиченцето показа интерес и добър вкус, но нямаше търпение да усвои никакъв инструмент. Учителката напусна уплашена и на сбогуване каза на маркиза:

„Не че момичето е негодно за нищо, просто не е от този свят.“

Бернарда се бе опитала да укроти собствената си омраза, но много скоро стана очевидно, че вината не е нито в едната, нито в другата, а в природата на двете. Живееше в постоянен страх, откакто й се стори, че е открила у дъщерята определено призрачно състояние. Разтреперваше се само при мисълта за мига, в който поглеждаше назад и срещаше непроницаемите очи на слабото същество с въздушни тюлени дрехи и дива коса, която вече му стигаше до сгъвките на колената. „Момиче!“, крещеше й, „забранявам ти да ме гледаш така!“ Когато беше най-погълната от делата си, усещаше в тила си съскащия дъх на дебнеща змия и подскачаше от страх.

„Момиче!“, крещеше й. „Издавай някакъв звук, преди да влезеш!“

Тя увеличаваше страха й с поредица от думи на йорубски. Нощем ставаше по-лошо, защото Бернарда се събуждаше рязко с усещането, че някой я е докоснал, а всъщност детето стоеше на края на леглото и я гледаше как спи. Опитът със звънчето на китката се оказа безполезен, защото потайността на Сиерва Мария не му позволяваше да звъни. „Единственото, което това същество има от белите, е цветът“, казваше майката. Това бе толкова вярно, че детето редуваше името си с друго африканско име, което си бе измислило: Мария Мандинга 13 13 Мандинга — етническа група в Западна Африка. — Б.пр. .

Връзката им изпадна в криза една сутрин на зазоряване, когато Бернарда се събуди, умряла от жажда поради злоупотребата с шоколада, и откри една кукла на Сиерва Мария да плава на дъното на делвата. Не й се стори обикновена кукла, плаваща във водата, а нещо ужасно: мъртва кукла.

Убедена, че това е някаква африканска магия на Сиерва Мария, реши, че няма място за двете в къщата. Маркизът опита плахо посредничество и тя го сряза: „Или тя, или аз.“ Така Сиерва Мария се върна в бараката на робините, дори когато майка й пребиваваше в мелницата. Продължи да бъде все така затворена, както при раждането си, и напълно неграмотна.

Но Бернарда не бе по-добре. Беше се опитала да задържи Худас Искариоте, приравнявайки се към него, и за по-малко от две години загуби посоката на делата си и тази на самия си живот. Маскираше го като нубийски пират, като асо купа, като цар Мелхиор, и го водеше из покрайнините, най-вече когато галеоните пускаха котва и градът биваше обхванат от гуляй за половин година. Правеха се временни кръчми и бардаци извън крепостните стени за търговците, които идваха от Лима, от Портобело, от Хавана, от Веракрус да се докопат до стоки и предмети от целия известен свят. Една вечер, мъртвопиян в столова за каторжници гребци, Худас се приближи към Бернарда с голяма тайнственост.

„Отвори уста и затвори очи“, й каза.

Тя го направи и той постави на езика й блокче вълшебен шоколад от Оахака. Бернарда го позна и го изплю, понеже от дете изпитваше отвращение към какаото. Худас я убеди, че това е свещено вещество, което прави живота щастлив, укрепва физическата сила, повдига духа и подсилва сексуалността.

Бернарда се изсмя гръмогласно.

„Ако беше така“, каза, „монахинките от «Света Клара» щяха да са бойни бикове.“

Беше я хванала вече медовината, която пиеше с приятелките си от училище още преди да се омъжи, и продължи да я пие не само през устата, а през петте си сетива в горещия въздух на мелницата. С Худас се научи да дъвче тютюн и листа от кока, смесени с пепел от ярумо 14 14 Ярумо — вид магнолия. — Б.пр. , като индианците от Сиера Невада. В кръчмите опита канабис от Индия, терпентин от Кипър, пейота от Реал де Каторсе и поне веднъж опиум от филипинските трафиканти на Китайския кораб 15 15 Китайския кораб — така са наричали испанските кораби, които пътували един-два пъти годишно между Манила и Нова Испания (Мексико). — Б.пр. . Но не остана глуха за призива на Худас в полза на какаото. След като опита всичко друго, призна достойнствата му и го предпочете пред всичко. Худас стана крадец, сводник, случаен содомит, и всичко заради порока, защото нищо не му липсваше. В една злощастна вечер, пред Бернарда, се изправи с голи ръце срещу трима каторжници гребци заради свада в игра на карти и го убиха със столове.