Робърт МакКамън - Стингър

Бръкна вътре и напипа хладно топче.

Клечката кибрит угасна.

Дофин видя червения пламък на взривовете в центъра на Пъкъл и разбра, че бе настъпил часът на изпитанието.

Хората оставяха разхвърляни по паркинга коли и камиони и панически бягаха към сградата, търсейки прикритие. Гънистън излезе да види какво става. Джеси, Том и Роудс останаха с Дофин. Тя крачеше напред-назад пред прозореца като отчаяно животно в тясна клетка.

— Искам си дъщерята — спря я Джеси. — Къде е тя?

— На сигурно място. В моята капсула.

Джеси пристъпи напред и се осмели да хване Дофин за раменете. Извънземното същество погледна жената в очите.

— Питах те къде е тя. Ще трябва да ми кажеш точното място.

Дофин хвърли поглед към останалите. Всички я гледаха напрегнато и тя разбра, че беше настъпил моментът да им каже.

— Капсулата ми е във вашата къща. Мушнах я през вратата на последния стаж.

— Какъв последен етаж? — попита Том. — Та ние и втори нямаме.

— Грешите. Сложих капсулата на последния етаж на къщата ви.

— Претърсихме мястото сантиметър по сантиметър — каза Роудс. — Сферата я нямаше там.

Джеси внимателно се взря в лицето на детето и си спомни зрънцата розов стиропор в кестенявата коса.

— Търсихме навсякъде, където смятахме, че може да достигне. Но проверихме ли на тавана?

— Тавана ли? Това е невъзможно! — погледна я изненадано Роудс. — Тя дори не можеше да ходи, когато я намерихме! Как изобщо би могла да стигне до тавана?

— Когато те намерихме, вече се беше научила да ходиш, нали? — Джеси беше проумяла какво се бе случило.

— Да. Правех актьорска игра, като по телевизията. — Като видя, че не я разбраха, Дофин продължи: — Преструвах се, защото не исках да търсите на последния стаж.

— Сама не би могла да стигнеш капака за тавана — каза Джеси. — На какво се качи?

— На един уред за поставяне на тялото — отговори Дофин. Осъзна, че преводът не беше точен и се поправи: — На един стол. След това го върнах на същото място, където беше преди това.

Джеси си спомни как малкото момиченце беше придърпало стола до прозореца и се беше качило, за да притисне длани в стъклото. И през ум не й беше минало, че Дофин може да е използвала стол и преди — за да стигне до капака за тавана. Тя погледна през прозореца към огньовете. Бяха стигнали вече до улица „Селесте“, много близо до тяхната къща.

— Защо си сигурна, че Стиви е на безопасно място?

— Капсулата ми е… как се казва… не-раз-ру-ши-ма. Нищо не е в състояние да я отвори. Даже и напреднала технология като тази на Стингър.

Две минути преди това Дофин бе усетила хладния повей на търсещия лъч. Значи той правеше пълно завъртане за четиристотин и осемдесет земни секунди.

— Колко е часът? — попита тя Том.

— Три и осемнайсет.

Дофин кимна. Търсещият лъч щеше да се появи отново след триста и шейсет секунди. Започна да отброява мислено, като използваше земни математически правила.

— Стингър се опитва да намери капсулата с електронен лъч от кораба си. Лъчът е задействан още в момента на приземяването. Той се захранва от апарат, който е изчислил размерите и плътността на капсулата, но тя е снабдена със защитен механизъм, който го отблъсква.

— Значи Стингър няма да може да я намери, така ли? — попита Джеси.

— Още не е успял. Но лъчът продължава да действа — каза Дофин и обърна поглед към пожарите отвън. Знаеше, че трябва да им каже останалото. — Лъчът е много мощен. Колкото по-дълго съм вън от капсулата, толкова повече отслабва защитният й механизъм. — Тя срещна втренчения поглед на Джеси. — Не предполагах, че ще остана толкова време вън от нея.

— Искаш да кажеш, че има голяма вероятност Стингър да я намери на тавана? — каза Том.

— Мога да изчисля вероятността, ако желаете.

— Не, няма нужда. — Джеси не се интересуваше от точното число, защото очевидно пак щеше да бъде в полза на Стингър, както всичко останало.

Роудс отиде до прозореца. Искаше му се да подиша чист въздух. Последните няколко коли се натъпкаха на паркинга. Не беше сигурен дали иска да знае от кого бягаха тези хора. Обърна се към Дофин:

— Ти каза, че можеш да се измъкнеш оттук с кораба на Стингър. Обясни ми по-подробно.

— Бягала съм от „Скала седем“ два пъти преди това. И двата пъти бях преследвана от Стингър, и двата пъти бях хващана от него. Познавам системите на кораба и командните апарати. Познавам също и звездния коридор, по който да стигна до моята планета.