Робърт МакКамън - Стингър

Разбра, че Селесте го беше последвала навън.

— Май ще трябва да ида там горе и да разбера какво става — каза й той. — Струва ми се, че там и ти ще бъдеш в безопасност.

— Аз се измитам оттук. — Селесте все още стискаше бутилката с останала на дъното бира. Бръкна в джоба си за ключовете на кадилака. — Най-доброто на голямата ми стара къща е, че има дяволски здраво мазе.

Тя заобиколи колата и отключи вратата на шофьора, но се поспря, преди да седне зад волана.

— Мазето е много голямо. Има място дори за такъв дебел негодник като теб.

Предложението звучеше примамливо. Може би от изпитата бира или пък благодарение на оскъдната светлина, но Ванс си помисли в този миг, че Селесте Престън беше… е… почти хубава.

Искаше му се да отиде. Страшно му се искаше. Но този път чудовищата от Кортес парк нямаше да спечелят.

— Смятам да остана тук.

— Твоя работа, но ми се струва, че си гледал „По пладне“ твърде много пъти.

— Може би. — Той отвори вратата на патрулната кола. — Пази се.

— Дадено, колега.

Селесте седна в кадилака и мушна ключа на запалването.

Ванс чу шум като при чупене на грънци. Улица „Селесте“ се надигна като бавна вълна и бетонът й се напука. Някои части от нея пропаднаха, а от дупките започнаха да се измъкват човешки фигури. Ванс преглътна шумно и без малко да се задави.

Нещо изскочи изпод кадилака на Селесте и тя се озова лице в лице със сбръчкана едра мексиканка. Жената посегна през отворения прозорец и хвана китката й. Тя се вгледа втрещена в кафявата ръка с метални назъбени нокти, които се впиваха в плътта й. Само за части от секундата трябваше да реши — дали да пищи, или да действа.

Грабна бирената бутилка и я разби в лицето на съществото. От разрязаната буза плисна някаква сива течност. После започна да пищи и се дръпна рязко. Парчета месо се откъснаха от ръката й. Онова отново посегна към нея, но Селесте вече се измъкваше от дясната врата. Ноктите раздраха облегалката на шофьорското място.

Селесте се строполи на тротоара. Съществото пъргаво скочи върху капака и тъкмо се канеше да се хвърли отгоре й, когато Ванс го простреля в главата от упор с уинчестъра от патрулната кола.

Куршумът премина през черепа и натроши предното стъкло. Ванс бе предизвикал интереса на съществото и изцяло бе приковал вниманието му върху себе си. Вторият куршум попадна точно между очите, третият откачи долната му челюст и пръсна счупени игли наоколо. Съществото издаде нещо подобно на писък, скочи от капака и се приведе. Гърбът му се пръсна и освободи опашката на скорпион. Краката и ръцете се удължиха и покриха с черни люспи и преди Ванс да успее да стреля отново, онова нещо започна да рови и драска и потъна в една от дупките на улицата.

Някакво друго изгърбено и неудачно човешко подобие се втурна през дима към Ванс. Преди да почне да стреля, той успя да види само, че мокрото от слуз лице беше на Джил Локридж. Един куршум рикошира в паважа, но следващият се заби в тялото и съществото се олюля. Тогава Ванс го простреля в челото. Опашката на онова се стовари върху предницата на кадилака и изкриви решетката на радиатора, но то отстъпи назад и се оттегли.

Във въздуха се носеше неприятно остра сладникава миризма. Ванс видя и други фигури в мъглата и изтича до колата да зареди пушката отново. Останалите два пълнителя с по шест патрона натъпка в джоба си. Пред него се изправи трето човешко подобие. Ванс стреля два пъти. Не разбра дали го улучи и къде, но странното съчетание между скорпион и тъмнокос мъж изсъска и се отдалечи.

— Хайде де! — изкрещя Ванс, шарейки с очи. Сърцето му щеше да се пръсне. — Това е ТЕКСАС, копелета такива! Ще ви надупчим задниците!

Повече никое от съществата не го нападна. Имаше поне пет-шест, които наизскачаха от дупките като скорпиони от разровено гнездо. Всички се втурнаха към улица „Травис“.

О, боже, Стингър е разбрал къде е Дофин — помисли си Ванс.

Последва оглушителен трясък от падащи тухли. Погледна надясно и видя облаци прах и дим, които се завихряха около някаква дълга като локомотив фигура, минаваща по „Селесте“. Зърна някаква огромна опашка с шипове, която замахна наляво-надясно и магазините по улицата се сринаха като ударени от топуза на някой кран за разрушаване на стари сгради. Чудовището помете с опашка металната ограда на автомобилното гробище на Мак Кейд, удари една кола и я катурна на една страна. После започна да се катери по колите като хлебарка, която пълзи по трохи, а опашката продължи да ги мачка с удари, от които хвърчаха искри. Някаква камионетка хлътна в една пукнатина и потъна под улицата. Чудовището се озова сред колите и продължи бясно да размахва опашка. Чу се глух звук и огнените езици на запален резервоар с бензин позволиха на Ванс и Селесте да видят тялото с осем крака и главата, която странно съчетаваше черти на кон и скорпион. Онова нахвърли коли във всички посоки и от спуканите им бензинови резервоари избухнаха нови пожари. После продължи напред, през сърцето на Пъкъл.