Робърт МакКамън - Стингър

Коди стискаше пистолета в ръка. Мотоциклетът му беше до него и той знаеше, че трябва да се метне на него и да бяга като дявол от тамян, но зрелището, което представляваше тази трансформация, го приковаваше на място. Удължения и леко издут череп на съществото сега имаше черти и на конски череп, и на глава на насекомо. Шията беше къса и здрава, а мускулите му играеха и се издуваха, докато се мяташе и отхвърляше от себе си парчета мъртва плът. Мина му през ум, че такова нещо не беше виждал в нито един научнофантастичен или филм на ужасите по простата и ужасяваща причина — това нещо тук кипеше от живот. Щом старата кожа се разкъса изцяло, движенията му станаха бързи и точни като на скорпион, който светкавично изчезва под някой камък, уплашен от внезапно надвисналата сянка на облак. Главата му също се разпукна като някакъв странен плод и месото увисна на парцали. Под него се появи кошмарна гледка — издадени кости и черни люспи. Очите на коня бяха всмукани навътре и заменени от кехлибареножълти очи с вертикални черни зеници, над които надвисваха предпазни люспести гънки. На местата на ноздрите се подадоха още един чифт очи. Отстрани на тялото се появиха ромбовидни отвори, през които съществото вдишваше и издишваше като ковашки мях.

Чудовището изтръска последните остатъци от конска плът по себе си. Тясното му тяло беше почти пет метра, всеки от осемте му крака беше по два метра и половина, а топката с шипове трептеше на около шест метра височина. Двата чифта очи се движеха независимо един от друг, а когато обърна глава да проследи бягството на един от жителите на Бордъртаун по Първа улица и оттам към реката, Рик видя и трети чифт — точно в основата на черепа му.

— Върни се — каза Коди на Миранда. Каза й го съвсем спокойно, сякаш виждаше такива същества всеки ден. Отвътре се чувстваше като смразен и знаеше, че или ще умре, или ще живее. Каквото му било писано.

Вдигна пистолета, но някой се озова пред мушката му. Облечен в черно, той държеше с две ръце жезъл, върху който имаше златно разпятие. Отец Лапрадо мина покрай Рик, който беше твърде зашеметен, за да се опита да го спре, но видя пепелявосивото му лице и разбра, че отчето вече беше погълнато от Голямата огнена пустош.

Отец Лапрадо започна да вика на испански:

— Всемогъщият Бог те отлъчва! Всемогъщият Бог и Светият Дух ще те върнат обратно в пъкъла.

Той продължи да върви напред и Рик направи две крачки след него, но всички чифтове очи на чудовището се фокусираха върху Лапрадо и то енергично тръгна напред като черен, дишащ локомотив. Свещеникът вдигна жезъла в безумно предизвикателство.

— Заповядвам ти, в името на Бога, да се върнеш обратно в пъкъла! — извика той. Рик посегна да го хване за сакото. — Заповядвам ти! Заповядвам…

Чу се предсмъртен писък. Нещо изплющя само на сантиметри пред Рик и създаденото въздушно течение изсвистя край ушите му. Цялата му ръка се обля в кръв, а отец Лапрадо изведнъж изчезна. Просто изчезна.

Има кръв и по ризата ми — осъзна Рик. Струваше му се, че сънува. Алени капки започнаха да валят отгоре му. Както и други неща или по-точно части от неща. Една обувка падна на паважа от лявата му страна, една ръка от дясната, на около два метра от него. Останките от тялото на отец Лапрадо, подхвърлено нагоре и разкъсано на парчета от опашката с шипове, започнаха да падат около Рик. Последното нещо беше жезълът, счупен на две.

Опашката, от която продължаваха да капят кръв и парченца плът, се вдигна отново във въздуха. Коди видя, че чудовището потръпна и се канеше да замахне, а Рик стоеше там като парализиран. Нямаше време да преценява шансовете — просто се затича към него, изстреля два куршума и видя, че привлече вниманието на единия чифт кехлибареножълти очи. Опашката застина във въздуха още три драгоценни секунди. Съществото се почуди коя от двете цели да избере, после замахна странично и въздухът изсвистя между шиповете.

Коди блъсна Рик с цялото си тяло и го просна на тротоара, а после се прилепи към окървавената настилка. Топката шипове мина на педя над него, после се върна, но той вече се беше превъртял като червей върху горещ котлон и опашката изкара само искри от паважа. Отдръпна се, готова за нов удар, а Коди видя, че Рик се беше изправил. Лицето му беше покрито с кръвта на Лапрадо.

— Бягай! — извика Коди. — Аз ще преведа Миранда оттатък реката.

Рик не отговори. Коди не можеше да му помогне с нищо повече. Миранда беше клекнала на стъпалата на църквата и викаше на брат си. Коди стана, прицели се в едно от очите и изстреля последните два куршума. При втория изстрел някаква сива течност бликна от горната част на черепа и чудовището изсъска остро и отстъпи назад.