Робърт МакКамън - Стингър

Коди се затича към мотоциклета си на зигзаг, за да му попречи да го вземе на прицел. Пусна пистолета и яхна мотоциклета. Ключът беше на мястото си и той изкрещя: „Качвай се!“ на Миранда, като същевременно риташе стартера. Моторът изпърпори, изпука и не запали. Онова отново започна да приближава. Коди натисна с все сила стартера, но моторът даде аванс, запали и заглъхна, после отново заработи с глух тътнеж. Косата му настръхна. Инстинктивно усети, че опашката се бе вдигнала във въздуха. Погледна през рамо и видя, че черната глава с увисналите и пълни с игли челюсти се изпъваше напред към него. И тогава, неочаквано, отляво пробяга някаква фигура, която крещеше и размахваше ръце. Единият чифт очи се завъртя към Рик. Единият от предните крака се вдигна и сребърните нокти замахнаха така бързо, че Рик едва успя да реагира. Отскочи силно назад и те минаха на косъм пред лицето му.

В това време Миранда се метна зад Коди и го хвана през кръста. Изпищя: „Бягай!“ на Рик, а Коди даде газ. Мотоциклетът се понесе към Рипъблика Роуд.

Рик стигна до тротоара на четири крака. Чу как онова се затътри към него, стържейки с нокти по бетоновата настилка. Изправи се и хукна на север, през един двор между две къщи. В тясното пространство между тях настъпа някакъв камък и левият му крак се подхлъзна, а глезенът се изви рязко и остра болка прониза костта му чак до ябълката. Той извика, стисна глезена си и падна по лице сред пясъка и бурените.

И двете къщи се разтресоха и заскърцаха. Дъските пращяха, от падащата мазилка се вдигаха облаци прах. Рик се обърна и видя тъмната сянка, която се опитваше да провре тяло в тясното пространство зад него. Напъните й разклащаха и събаряха двете къщи из основи.

На осемдесет метра от него Коди и Миранда почти бяха прекосили моста, когато изведнъж от мрака пред тях изскочи някаква човешка фигура. Коди инстинктивно натисна спирачки и се опита да извие машината настрани, но нямаше достатъчно време. Мотоциклетът се заби във фигурата, Коди изгуби контрол над управлението му и двамата с Миранда излетяха от седалката. После мотоциклетът се трясна в страничната преграда на моста, рамката му се огъна с глух звук като при скъсване на струна на китара и предната гума изхвърча във въздуха. Коди падна върху натъртените си ребра с такава сила, че се хързулна на няколко метра и се ожули до кръв.

Остана да лежи, превит на две, като се мъчеше да си поеме дъх. Този път съдбата ми показа среден пръст — помисли си. О, не, сигурно е бил Беззъбия — реши той. Проклетият индианец… просто се е качил на моста, за да ни понашляпа.

Миранда. Какво се бе случило с Миранда?

Опита се да седне. Не му достигнаха силите. Лявата ръка ужасно го болеше и си помисли, че може да е счупена. Но все пак можеше да движи пръстите, което беше добър признак. Ребрата му сякаш бяха бръснарски ножчета — едно или две бяха счупени, в това беше сигурен. Искаше му се да заспи, просто да затвори очи и да зареже всичко, но Миранда беше някъде наблизо, а също и онова, в което се бяха сблъскали. Голям покровител и защитник се оказах, няма що — помисли си. Не струвам и пукната пара. Май старецът ще се окаже прав в края на краищата.

Замириса му на бензин. Резервоарът сигурно беше спукан. След около две секунди се чу лек взрив и се появи трепкащо оранжево сияние. Парчета от хондата започнаха да се търкалят край него и надолу към дерето на реката. Той се изправи на колене. Едва дишаше от болка. Миранда лежеше по гръб на около два метра от него, с разперени като на счупена кукла ръце и крака. Довлече се до нея пълзешком. От сцепената й долна устна течеше кръв и отстрани на лицето имаше синина, но дишаше и когато произнесе името й, клепачите й трепнаха. Опита се да подхване главата й, но пръстите му напипаха някаква подутина на черепа и реши, че ще е по-добре да не я мести.

Коди чу стъпки — два ботуша, единият тропаше, другият се тътрузеше.

Видя, че над тях, откъм страната на Бордъртаун, надвисна някаква тъмна сянка. Струйки бензин се стичаха от смачкания мотоциклет и горяха върху моста, но фигурата продължаваше да върви и през огъня. Беше прегърбена, имаше опашка с шипове и като дойде по-наблизо, Коди видя иглите в злобно ухилената уста.

Половината от главата на Съни Крауфийлд беше хлътнала навътре. Нещо подобно на гной бе изтекло през празната очна ябълка и на бузата имаше ален отпечатък от мотоциклетна гума. Тялото се тресеше и провлачваше единия крак. Съни прекоси огнените потоци и краищата на джинсите му запушиха и се подпалиха. Злобната усмивка не слизаше от лицето му.