Робърт МакКамън - Стингър

Ванс хвана Селесте за кървящата ръка и я издърпа навън. Сю Мълинакс стоеше на вратата на заведението с пребледняло лице и наблюдаваше действията на приближаващото се чудовище. Ванс видя, че то щеше да връхлети върху им само след секунди, а опашката му сриваше до основи всичко от двете страни на улицата.

— Влез вътре! — изкрещя й той.

Сю отстъпи назад, а Ванс успя да дръпне и Селесте вътре. Сю се изкатери по бара и се сви на пода до хладилника. Откъм улицата се чу срутването на някаква стена. Ванс пусна пушката, повдигна Селесте и я бутна зад бара. Тъкмо беше прекрачил плота, когато предната стена на „Дамгосващо желязо“ избухна и наоколо се разхвърчаха камъни и мазилка. Патрулната кола влетя вътре, мачкайки маси и столове по пътя си. Три големи като юмрук камъка цапардосаха Ванс в рамото и ребрата и той се катурна зад бара като кегла при боулинг.

Покривът хлътна. Въздухът побеля от прах. Локвичките газ около счупените лампи пламнаха. „Дамгосващо желязо“ зейна отпред като пещера. Вън чудовището зави надясно и помете с опашка предната фасада на Дома за красота. После запълзя на север през руините на „Травис“. Поне пет от по-дребните същества изскочиха от дупките си и го последваха като хиени.

В къщата на Хамънд Скутър щеше да се пръсне от лай. Сардж лежеше на пода на кабинета, скрил с ръце главата си. Цялото му тяло се тресеше. Преди минута нещо беше ударило стената откъм улица „Селесте“ и къщата се беше разтърсила из основи. Бяха се разхвърчали стъкла и мазилка. Сардж седна на пода. Ноздрите му бяха задръстени от прах. Очите му бяха разширени и безжизнени при спомена за връхлитащия артилерийски обстрел. Скутър седеше до него и продължаваше да лае яростно.

— Шт! — дрезгаво изхриптя Сардж. — Шт, Скутър!

Добрият му приятел се подчини.

Сардж се изправи. Подът беше хлътнал. Преди десет минути беше ходил в кухнята да потърси нещо за ядене в хладилника и беше намерил кутийка кибрит. Сега запали една клечка и тръгна след светлината й към предната врата.

Такава вече нямаше. По-голямата част от предната стена също беше изчезнала. Противотанково оръдие, помисли Сардж. Видя пожарите в двора на Кейд. Както и нещо друго, което се придвижваше през дима и пламъците. Танк „Тигър“ — помисли си той. — Не, не. Два или три тигъра. А може би повече. Не чуваше обаче грохот от вериги и това нещо не се движеше тежко като машина. Излъчваше някаква страховита жизненост.

Улица „Селесте“ беше като изтърбушена. Сардж видя и други фигури, на ръст човешки, но изгърбени и забързани като мравки, които събират храна.

Клечката го опари по пръстите. Той я изгаси и я пусна, после отстъпи назад. Запали нова, защото мракът имаше хищни нокти. Скутър се въртеше в краката му и скимтеше нервно. Къщата вече не беше безопасно място — лежеше като отворена рана и всеки миг тези същества от улицата можеха да нахълтат вътре. Сардж не смееше да я напусне. Знаеше също, че двамата със Скутър не бива да стоят така на открито, затова отстъпи назад към коридора. От лявата му страна имаше врата. Отвори я и видя, че беше на килер, пълен с кутии, прахосмукачка и разни други вехтории. Беше прекалено тясно за него и Скутър. Клечката угасна и той запали трета. Обхващаше го паника. Спомни си лицето на един капитан, който казваше: „Винаги заемай висока позиция.“ Той погледна нагоре, вдигна клечката и намери онова, което търсеше.

На тавана в коридора имаше малък вдлъбнат квадрат и връв, която висеше около една педя. Сардж се пресегна, стигна връвта и я дръпна. Квадратът се отвори и от него се спусна сгъваема метална стълбичка. Малко таванско помещение, също като в неговата къща. Висока позиция — помисли си Сардж.

— Хайде, Скутър! — каза и кучето изприпка по стълбата.

Сардж го последва. Горе беше малко по-широко, отколкото на тавана на неговата къща, но все пак мястото стигаше само колкото да легне по корем. Успя да се обърне и да издърпа стълбичката. Вратичката на тавана щракна.

Клечката угасна и той остана да лежи в мрака. Миришеше на дим и прах, но се дишаше, общо взето, нормално. Скутър се сгуши до него.

— Никой няма да ни намери тук — прошепна Сардж. — Никой.

Той драсна още една клечка кибрит и я вдигна да огледа мястото.

Беше легнал на някакво парче розов стиропор, а наоколо бяха натъпкани множество картонени кутии. На края на стиропора се виждаше счупена лампа, а съвсем близо до него се беше търкулнало нещо, което приличаше на спален чувал. Стиропорът вече бе започнал да му убива и той хвана спалния чувал и го придърпа към себе си, за да легне на него. Разпъна го, но вътре имаше някаква бучка. Нещо кръгло като бейзболна топка.