Робърт МакКамън - Стингър

— Имаш предвид онова нещо там? Така ли се нарича?

— При-бли-зително — каза тя, борейки се с твърдото парче плът в устата си. — Стингър има много имена в много светове.

Преподобният се замисли върху това. Ако някой му беше казал някога, че ще говори на извънземно и то ще му каже, че има живот на „много светове“, щеше или да прасне глупака с кръста, или да извика психиатър.

— Бих искал да те заведа при полковник Роудс. Съгласна ли си?

— Той не може да ми помогне.

— Може би може. Той иска, както и всички ние. — Тя, изглежда, се замисли над думите му. — Хайде, нека те заведа при…

— ЕТО Я! — извика някой така, че подносите в ръцете на преподобния Дженингс подскочиха. Кметът Брет се бе изправил по средата на пътеката, а жена му стоеше зад него и го сбутваше да действа. Пръстът на Брет сочеше Дофин. — Ето я! Вижте я всички! — крещеше той. — Ето го нещото от космоса.

Двойката пред Дофин се отдръпна. Едно от малките момченца скочи от пейката и избяга, а онова, което я беше наблюдавало, само се ухили. Другите хора започнаха да стават, за да я видят по-добре. Вече никой не се молеше.

Дженингс се изправи.

— Успокой се, Джон! Не вдигай врява!

— Врява! Глупости! Ето я! Това е чудовището. — Той отстъпи една крачка и се блъсна в Дорис. Устата му беше във формата на буквата „О“ от ужас. — Мили Боже! В ЦЪРКВАТА!

— Не искаме да занимаваме всички — каза Дженингс, стараейки се гласът му да звучи успокоително. — Никой не бива да се притеснява.

— Заради НЕЯ сме на това дередже — изрева Брет. Жена му кимна в знак на съгласие. — Полковник Роудс каза, че това нещо е влязло в тялото на Стиви Хамънд и вижте го как си седи. Един Господ знае какви способности има!

Дофин местеше поглед от лице на лице и виждаше ужаса в очите им. Изправи се, а жената пред нея дръпна ухиленото момченце и отстъпи.

— Изкарайте я оттук! — продължи кметът. — Тя няма никакво право да бъде в Божия дом!

— Млъкни, Джон! — заповяда Дженингс. Хората вече се отправяха към вратата и излизаха колкото можеха по-бързо. — Тъкмо щях да я водя при полковник Роудс. Сега защо просто не седнеш и не спреш…

Подът потрепера. Дофин забеляза, че пръчиците светлини трепнаха. Един от металните стативи се обърна и горящите пръчици се търкулнаха по тъмночервения килим.

— Какво беше това? — изкрещя Дон Рингуълд. Зад очилата с телена рамка големите му като на бухал очи изглеждаха направо огромни.

Последва силно пращене. Циментът се пука — помисли Дженингс. През подметките си усети как подът трепери под краката му. Ани Гибсън изпищя. Двамата със съпруга й хукнаха към вратата, дърпайки двете си момчета. От другата страна на пътеката госпожа Еверет ломотеше нещо, вдигнала и двете си ръце към кръста. Дженингс погледна Дофин и видя как страхът се промъкна отново в очите й, но после изчезна. Отстъпи пред такъв силен гняв, какъвто той никога досега не бе виждал. Пръстите на Дофин стиснаха пейката пред нея. Чу я да казва:

— Това е Стингър.

Подът по продължение на пътеката се изду като пришка, която всеки момент щеше да се спука. Брет се олюля назад и удари Дорис с лакът в челюстта. Тя се просна на пода и не стана. Някой изпищя от другата страна на храма. Камъни и се триеха един в друг, гредите скърцаха, а редиците пейки се катурнаха последователно, сякаш беше минала голяма вълна. Дженингс имаше чувството, че под пода на храма се движи нещо огромно, което беше стигнало повърхността и вече щеше да я пръсне. Нагоре по стените плъзнаха пукнатини. Фигурата на Исус на кръста се откъсна и падна с трясък върху олтара сред облаци прах и мазилка.

Една част от лявата страна на църквата пропадна и редиците пейки се разделиха на две. Дофин крещеше „Излизайте! Излизайте!“ — и вълната от хора се втурна с писъци към изхода. Дженингс видя как килимът се раздра на две и покрай пътеката между редовете се отвори нащърбена пукнатина. Подът се надигна, потрепера и започна да се свлича в нея, а от вътрешността започна да се вдига прах. Айда Слатъри се търкулна, крещейки, и без малко да събори Дженингс на земята. Той видя как Дорис Брет падна долу, докато кметът се катереше като маймуна по гърчещите се редици пейки и се опитваше да се добере до вратата.

Джил Локридж пропадна долу. Само след секунда подът се разтвори под краката на съпругата му Мейвис. Най-голямото момче на семейство Рингуълд успя да се задържи на ръба и Дон се спусна да го дърпа. „Хвала на Ису-у-у-у-у-са!“ — крещеше обезумяла госпожа Еверет.