Стивън Кинг - Бурята на века

МАРТА КЛАРЪНДЪН

ПИТЪР ГОДСОУ

УИЛЯМ СОУМС

ЛОЙД УИШМАН

КОРА СТАИХОУП

ДЖЕЙН КИНГСБЪРИ

УИЛЯМ ТИМЪНС

ДЖОРДЖ КЪРБИ…

И най-отдолу:

РАЛФ АНДЕРСЪН.

Камерата се фокусира върху името му.

156 ИНТ. КАБИНЕТЪТ НА ПСИХОТЕРАПЕВТА СУТРИН.

Моли е спряла да говори и само се взира безмълвно през прозореца. В очите ѝ отново напират сълзи и се търкулват по бузите ѝ. Тя продължава да плаче без глас.

ПСИХОТЕРАПЕВТ:Моли…?

МОЛИ:Той се изгуби в снежната слепота. Сигурно е бил заедно с Бил Тимънс — човекът от островната служба „Вода и канал“. Или поне така ми се иска да мисля — че някой е бил с него до края. Навярно са се заблудили и са паднали в океана. Тленните им останки така и не бяха открити.

ПСИХОТЕРАПЕВТ:В тази история има още много, за което не ми казваш, нали? ( Мълчание от страна на Моли. ) Докато не я разкажеш цялата, споменът за случилото се ще продължава да те измъчва.

МОЛИ:Той ще ме измъчва, каквото и да сторя… Има рани, които никога не зарастват. Преди не го осъзнавах, но сега… сега вече го знам.

ПСИХОТЕРАПЕВТ:Моли, защо съпругът ти те мрази толкова? Какво всъщност се случи с Ралфи?

Камерата се приближава към Моли. Тя все още гледа през прозореца. Навън е слънчево; тревата е зелена и цъфтят цветя… но вали сняг. Той покрива тревата и пътечката и посребрява разлистените клони на дърветата.

Камерата ни показва Моли в екстремно близък план, докато тя се взира в падащия сняг.

МОЛИ:Той се изгуби. Понякога хората се губят. Просто се изгубват. Така се случи и с Ралфи. Той се изгуби в снежната слепота. Изгуби се в бурята.

ТОЗИ КАДЪР БАВНО ПРЕЛИВА В:

157 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФЕРИБОТА — СУТРИН.

Той плава през пролива към Мачаяс. Автомобилите са паркирани на кърмовата палуба — сред тях е и колата на Майк. Самият Майк стои сам, облегнат на леера, и океанският бриз развява косата му. Майк изглежда умиротворен.

МАЙК( глас зад кадър ): Девет години изминаха оттогава. Просто запалих колата и се качих на ферибота. И никога не се върнах.

ТОЗИ КАДЪР БАВНО ПРЕЛИВА В:

158 ИНТ. КАБИНЕТЪТ НА ПСИХОТЕРАПЕВТА — СУТРИН.

Сеансът на Моли приключва. Часовникът на стената показва 11:55. Моли стои до бюрото на Лиза и пише чек. Лиза я гледа разтревожено, защото си дава сметка, че за пореден път е претърпяла поражение, а островът е победил. Тайната — каквато и да е тя — си е останала тайна.

Никоя от двете не вижда малката бяла кола на Майк, която минава по улицата.

МАЙК( глас зад кадър ): Изобщо не знаех къде отивам. В началото само карах, накъдето ми видят очите.

159 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК — ЗАД ПРЕДНОТО СТЪКЛО НА КОЛАТА МУ — ЗАЛЕЗ.

Той носи тъмни очила, в чиито стъкла се отразява ярко-оранжевото залязващо слънце.

МАЙК( глас зад кадър ): Единственото, за което мислех, беше всяка вечер да слагам слънчевите си очила по залез-слънце. Всяка миля, която изминавах, ме отдалечаваше с още една миля от Литъл Тол.

160 ЕКСТ. ПУСТИНЯ ОТ СРЕДНИЯ ЗАПАД ПЛАДНЕ.

По средата на кадъра се проточва двулентово шосе. Бялата кола се появява, набира скорост и камерата тръгва подире ѝ.

МАЙК( глас зад кадър ): Разводът мина без усложнения. Моли получи банковите сметки, застраховката, магазина, къщата и малкия парцел земя, който имахме във Вансбъро. Аз взех тойотата и душевния си мир… ( Пауза. ) Или по-скоро това, което бе останало от него.

161 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МОСТА ГОЛДЪН ГЕЙТ В САН ФРАНЦИСКО — ПРИВЕЧЕР.

МАЙК( глас зад кадър ): Установих се тук… пак близо до водата. Ирония на съдбата, нали? Обаче е различно. Зиме Тихият океан не е толкова свиреп като Атлантическия. ( Пауза. ) А и ги няма онези спомени.

162 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА НЕБОСТЪРГАЧ НА МОНТГОМЪРИ СТРИЙТ В САН ФРАНЦИСКО — ДЕН.

Майк излиза — един поостарял Майк, с прошарени слепоочия и нови бръчици — но този Майк има вид на човек, който се е помирил със света. Или със себе си. Носи костюм (но не официален, защото няма вратовръзка), а в ръката си държи куфарче. Майк и спътникът му вървят към паркирания до тротоара седан. Качват се в колата и се вливат в трафика, изпреварвайки един кабелен трамвай 43 43 Един от видовете обществен транспорт, запазен единствено в Сан Франциско. Задвижва се посредством стоманено въже, минаващо под земята. Земетресението от 1906 г. разрушава моторната му станция и 117 вагона. При възстановяването на града електрическите трамваи изместват кабелните. — Б.пр. . Междувременно Майк разказва.