Стивън Кинг - Бурята на века

Камерата се приближава към лодката и се издига над нея, показвайки ни носа ѝ. Там, акуратно сгънат, лежи жълтият рибарски дъждобран. До него се виждат червените гумени ботуши, а върху тях е надяната спасителната жилетка.

МАЙК( глас зад кадър ): Според Кърк сякаш вървяла насън… или сънувала с отворени очи. Какво обаче можел да стори? Времето било хубаво, морето било тихо и спокойно, нямало никакъв вятър… а тя била жената на неговия шеф. Открили лодката, но не и Санди. Имало едно странно нещо…

Камерата се плъзга покрай страничния борд на лодката. На задната скамейка — или с червена боя, или с червило — е изписана една-единствена дума: КРОАТОН.

МАЙК( глас зад кадър ): … но никой не знаел какво значи това. Може би някой от островните жители би могъл да разкаже повечко за това…

168 ИНТ. ПРИЕМНАТА НА КМЕТСТВОТО, С УРСУЛА — ДЕН.

Двама от щатските полицаи говорят с нея и макар и да не чуваме разговора им, всичко ни е ясно. Те ѝ задават въпроси, тя вежливо клати глава… Съжалявам, господа полицаи… не… нямам представа… за първи път чувам… и така нататък.

МАЙК( глас зад кадър ): … но островните жители умеят да пазят тайна. Опазихме тайната тогава — през 1989 година, — а онези, които все още живеят в Литъл Тол, я пазят ревниво и до днес. Що се отнася до Сандра Бийлс, предполага се, че се е удавила, и седемте години от момента на изчезването ѝ изтичат през 2003-та. Без съмнение, тогава Роби официално ще я обяви за мъртва. Колкото и гадно да звучи…

169 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ОКЕАНА — ДЕН.

МАЙК( глас зад кадър ): … такъв е животът. Трябва да платиш, за да получиш. Няма друг начин. Понякога плащаш малко, но най-често цената е солена. А настъпват и моменти, когато трябва да се разделиш с всичко, което имаш. Мислех, че съм научил този урок още преди девет години, по време на Бурята на века…

ТОЗИ КАДЪР БАВНО ПРЕЛИВА В:

170 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА САН ФРАНЦИСКО — ДЕН.

МАЙК( глас зад кадър ): … но се оказа, че греша. Тогава тепърва съм започвал да се уча. И приключих едва миналата седмица.

171 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОЖИВЕНА УЛИЦА В ДЕЛОВАТА ЧАСТ НА ГРАДА — ДЕН.

Хората пазаруват. Камерата се приближава към едно магазинче, предлагащо различни специалитети, намиращо се на две-три витрини от близкото кръстовище. От магазинчето излиза Майк. Това е почивният му ден и той е облечен неофициално — с леко яке, дънки и тениска. Понесъл е два-три обемисти пакета и сега жонглира с тях, докато се мъчи да извади от джоба си ключа за паркираната до тротоара кола.

С гръб към нас в кадъра се появяват възрастен мъж и момче в пубертета. Мъжът носи сиво палто и филцова шапка. Момчето е с яке с емблема на Оуклъндския университет и дънки. Майк трябва да мине покрай тях, за да стигне до колата си, но в началото не им обръща особено внимание. Той изважда връзката ключове и се опитва да ги огледа над пакетите, за да намери онзи, който отключва вратата на колата му. Точно тогава мъжът и момчето, които вървят насреща му по тротоара, се разминават с него.

ЛИНОЖ( пее тихичко ): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко…“

МОМЧЕТО( подхваща песничката ): „Имам си и дръжчица, и чучурче гладко…“

Лицето на Майк изведнъж се изопва от ужасяващо прозрение. Ключовете се изплъзват от пръстите му, а пакетите провисват в ръцете му. Той се обръща и вижда:

172 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ И МОМЧЕТО, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАЙК (ЗАБАВЕН КАДЪР) — ДЕН.

Двамата минават покрай Майк. Всичко се развива толкова бързо, че дори и на забавен кадър той успява да им хвърли само един поглед. Но и той му е напълно достатъчен. Под филцовата шапка се вижда лицето на Линож. Променил се е — сега прилича на безжалостен бизнесмен и изглежда не на четирийсет, а на шейсет и пет години — но Майк винаги би разпознал тези очи.

Момчето, което го придружава, се усмихва от все сърце, докато си тананика безсмислената детска песничка. Симпатичен тийнейджър на четиринайсет-петнайсет години. Косата му е копае на косата на Моли, Очите му пък са копие на тези на Майк. На носа му, макар и едва забележима, все още си стои късметлийската бенка.

ЛИНОЖ И РАЛФИ( пеят с далечни, призрачни гласове ): „Изсвирвам като влакче, щом водата в мен заври, хвани ме ти тогава и от котлона ме махни. Аз съм малко чайниче…“