Стивън Кинг - Бурята на века

Психотерапевтът не отговаря. След малко Моли въздъхва и се предава.

МОЛИ:Случи се на втория ден. Всички бяхме в кметството — бяхме отишли там, за да потърсим укритие от бурята… А тази буря… Идея си нямаш колко свирепа беше.

ПСИХОТЕРАПЕВТ:Напротив, нали бях тук. И аз я преживях.

МОЛИ:Да, Лиза — била си тук . На континента… На острова беше съвсем различно… ( Пауза. ) На острова всичко е различно. ( Пауза. ) Както и да е. В общи линии, Джони Хариман влетя в сутерена, докато закусвахме, и каза, че кулата на фара ще рухне всеки момент. Естествено, всички искахме да погледаме… и Майк…

154 ЕКСТ. ДОМЪТ НА АНДЕРСЪН — СЛЪНЧЕВА ЛЯТНА УТРИН.

До бордюра е паркирана малка бяла кола. Багажникът ѝ е отворен. Вътре се виждат два или три куфара. Вратата на къщата се отваря и Майк излиза навън. Носи още два куфара. Затваря входната врата, слиза по стъпалата на верандата и пристъпва по алеята. Всяко негово движение, всеки жест и всеки поглед недвусмислено ни казват едно — това е човек, който си тръгва завинаги.

МОЛИ( глас зад кадър ): Майк ни предупреди за снежната слепота и ни каза да не се отдалечаваме от сградата. Ралфи много искаше да види фара… Както и Пипа, и останалите деца… Затова ги взехме с нас. Прости ни, Господи, взехме ги с нас…

Майк се спира пред табелката с надпис ДЕТСКА ГРАДИНА „МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ“. Тя все още виси на долния клон на растящия в двора клен, но сега изглежда някак прашна. Забравена. И никому ненужна. Майк я изтръгва, гледан, обръща се и я запраща към верандата в пристъп на ярост.

МОЛИ( глас зад кадър ): Беше грешка да излизаме навън… Особено за децата. Подценихме коварството на бурята… Няколко души се заблудиха и изчезнаха. Ралфи беше един от тях… Анджи Карвър успя да намери обратния път… Останалите обаче загинаха.

Майк проследява с поглед падналата на верандата табелка, обръща се и отива при колата. Прибира последните куфари вътре и хлопва багажника. Тъкмо заобикаля автомобила, за да седне зад волана, когато се чува глас.

ХАЧ( глас зад кадър ): Майк?

Майк се обръща. Хач — който изглежда доста странно по тениска и бермуди — се приближава към него. Личи си, че страшно му се иска да е на някое друго място. Майк го гледа хладно и дистанцирано.

МАЙК:Ако имаш да ми казваш нещо, най-добре го направи. Фериботът ми тръгва в единайсет и десет и не искам да го изпусна.

ХАЧ:Къде отиваш? ( Майк мълчи. ) Недей, Майк. Не заминавай. ( Майк мълчи. ) По-леко ли ще ти стане, ако ти кажа, че не съм спал като хората от февруари? ( Майк продължава да мълчи. ) По-леко ли ще ти стане, ако ти кажа, че… може би не постъпихме правилно?

МАЙК:Трябва да вървя, Хач.

ХАЧ:Роби каза да ти предам, че службата на полицай ще си е твоя, когато и да я поискаш. Само трябва да кажеш, че я искаш.

МАЙК:Кажи му, че приключих с това. Нямам какво да правя тук. Направих всичко по силите си и не мога повече.

Той пристъпва напред и тъкмо ще отвори шофьорската врата, когато Хач докосва рамото му. Майк рязко се обръща и ние виждаме, че очите му пламтят, сякаш всеки миг ще го фрасне в лицето. Хач също си дава сметка за това, но не помръдва. Може би смята, че си го е заслужил.

ХАЧ:Моли се нуждае от теб. Не виждаш ли в какво се е превърнала?

МАЙК:Ти ще я наглеждаш вместо мен, става ли?

ХАЧ( свежда поглед към земята ): Мели също не се чувства добре. Взема доста транквиланти. Опасявам се, че се е пристрастила към тях.

МАЙК:Лоша работа. Но… поне дъщеря ти е при теб. Когато не можеш да заспиш, винаги можеш да влезеш в стаята на Пипа и да я погледаш как спи. Нали?

ХАЧ:Виждаш нещата само от своята гледна точка. Само твоите проблеми те вълнуват.

Майк отваря шофьорската врата, сяда зад волана и хвърля безизразен поглед на Хач.

МАЙК:Напротив. Нищо не ме вълнува. Чувствам се празен. Издълбан отвътре като ноемврийска тиква.

ХАЧ:Ако се беше опитал да разбереш…

МАЙК:Разбирам, че фериботът тръгва в единайсет и десет и ако не тръгна сега, ще го изпусна. Всичко добро, Хач. Надявам се да си възвърнеш съня.

Той хлопва вратата, запалва двигателя и потегля по главната улица. Хач гледа безпомощно подире му.

155 ЕКСТ. МОРАВАТА ПРЕД КМЕТСТВОТО — СУТРИН.

Камерата ни показва главната улица и хваща в кадър колата на Майк, която се приближава към пристана. Там, с бумтящи двигатели, стои на котва фериботът. После камерата се завърта наляво — към купола и мемориалната камбана. Вдясно от паметната плоча със загиналите във войните е добавена още една. На нея пише: ЖЕРТВИ НА БУРЯТА НА ВЕКА — 1989 ГОДИНА, а отдолу са изброени имената: