Стивън Кинг - Бурята на века

РАЛФИ:Добре.

Линож се обръща — всъщност прави вираж почти като самолет — и двамата се скриват от погледа ни.

147 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК НА ВЕРАНДАТА НА КМЕТСТВОТО.

Той плаче. Джоана Станхоуп излиза от кметството и слага ръка на рамото му. Заговаря го с безкрайна топлота и нежност.

ДЖОАНА:Влез вътре, Майк.

Той обаче не ѝ обръща никакво внимание и слиза по стъпалата на верандата. Нагазва в дълбокия сняг — не е лесно да вървиш през него, ако не си магьосник — и се устремява напред. Върви по следите на Линож и камерата го следва. Виждаме как отпечатъците стават все по-плитки и повърхностни… и все по-малко свързани със земята, на която са обречени да живеят смъртните.

Покрай мемориалната камбана се вижда още една следа… и дирята внезапно изчезва. Наоколо се ширят поля от девствен сняг. Майк рухва до този последен отпечатък и се разтърсва от ридания. Вдига ръце към пустеещото небе и сияйната луна.

МАЙК( с приглушен глас ): Върни ми го. Моля те, върни го обратно! Ще направя всичко… Всичко, което поискаш…

148 ЕКСТ. ГЛАВНИЯТ ВХОД НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

На вратата са се струпали множество островни жители, които го наблюдават безмълвно. Тук са Джони и Сони, Фърд и Люсиен, Тавия и Дела, Хач и Мелинда.

МАЙК( с умоляващ тон ): Върни го обратно!

Лицата на местните жители не се променят. Можем да прочетем в тях съчувствие, но не и милосърдие. Не и тук; не и сега. Стореното си е сторено и няма връщане назад.

149 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК СРЕД ЗАСНЕЖЕНОТО ПОЛЕ — НОЩ.

Майк се е превил в снега до купола, където виси мемориалната камбана. Той протяга ръце към луната и посребрената водна ивица за последен път… но вече е изгубил всякаква надежда.

МАЙК(шепне): Моля те, върни ми го!

Камерата бавно започва да се издига нагоре. Постепенно фигурата на Майк става все по-малка и по-малка, докато не се превръща в черна точица сред белоснежната равнина. Зад нея се виждат континентът, рухналият фар и вълните на пролива.

Затъмнение.

МАЙК( глас зад кадър ): ( Последната молба, изречена с едва доловим шепот. ) Обичам го. Имай милост.

КРАЙ НА ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ.

150 ЕКСТ. ПРОЛИВЪТ — СЛЪНЧЕВА ЛЯТНА УТРИН.

Небето е яркосиньо, проливът — също. Рибарските гемии пухтят флегматично, а край тях профучават спортни катери, зад които се вихри пенлива килватерна диря. Туристи карат водни ски, а във въздуха се реят кресливи чайки.

151 ЕКСТ. КРАЙБРЕЖЕН ГРАД — СУТРИН.

ТИТРИ: МАЧАЯС, ЛЯТОТО НА 1989 ГОДИНА.

152 ЕКСТ. НЕГОЛЯМА ДЪРВЕНА КЪЩИЧКА НА ГЛАВНАТА УЛИЦА — СУТРИН.

Табелката отпред гласи: ПСИХОТЕРАПЕВТ. Под нея се вижда още една: АКО ИМА РЕШЕНИЕ, ЩЕ ГО НАМЕРИМ ЗАЕДНО.

Камерата надзърта през един страничен прозорец. Вътре седи жена, която гледа навън. Очите ѝ са зачервени, а страните ѝ са мокри от сълзи. Косата ѝ е прошарена. В първия момент не можем да разпознаем Моли Андерсън. Изглежда състарена с двайсет години.

153 ИНТ. КАБИНЕТЪТ НА ПСИХОТЕРАПЕВТА — СУТРИН.

Моли седи в люлеещ се стол, съзерцава летния пейзаж и плаче без глас. Срещу нея се е разположил психотерапевтът ѝ — дама с делови вид и елегантна прическа, облечена с копринена блуза и светла лятна пола. Тя гледа Моли с онова съчувствие, което често проявяват добрите психолози — съчувствие, което помага, но и плаши със своята дистанцираност.

Мълчанието се проточва. Психотерапевтът очевидно чака Моли да го наруши, но Моли само си седи в люлеещия се стол и гледа с насълзени очи през прозореца.

ПСИХОТЕРАПЕВТ:Двамата с Майк не сте правили любов от… колко време?

МОЛИ( без да откъсва поглед от прозореца ): Пет месеца. Горе-долу. Ако е необходимо, мога да ти го кажа съвсем точно. Последният път беше в нощта преди голямата буря. Бурята на века.

ПСИХОТЕРАПЕВТ:Когато изгуби сина си.

МОЛИ:Да. Когато изгубих сина си.

ПСИХОТЕРАПЕВТ:И Майк те обвинява за тази загуба…

МОЛИ:Мисля, че ще ме напусне.

ПСИХОТЕРАПЕВТ:А теб много те е страх от това, нали?

МОЛИ:Струва ми се, че вече нищо не го задържа при мен. Разбираш ли какво имам предвид?

ПСИХОТЕРАПЕВТ:Разкажи ми отново какво се случи с Ралфи.

МОЛИ:Защо? Какъв смисъл има? За бога, нима ще ми стане по-добре? Него го няма вече! Няма го!