Стивън Кинг - Бурята на века

МАЙК( глас зад кадър ): Върнах се в училище. Получих диплома по правоприлагане и още една — по счетоводство… Исках да завърша и право, но после размислих. Започнах като магазинер в Мейн и стигнах до федерален маршал. Не е зле, нали?

163 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК, ЗАД ПРЕДНОТО СТЪКЛО НА КОЛАТА — ДЕН.

Зад волана е партньорът му. Майк седи до него, зареял поглед навън. Телом е тук, но духом — не. Очите му са очи на човек, поел по алеята на спомените.

МАЙК( глас зад кадър ): Понякога островът ми се струва много, много далечен, а Андре Линож — нищо повече от лош сън. Понякога обаче… когато се събудя посред нощ, опитвайки се да сподавя вика си… той сякаш е съвсем близо до мен. Както казах и в началото, все още поддържам връзка с някои от тях.

164 ЕКСТ. ГРОБИЩЕТО НА ЛИТЪЛ ТОЛ — ДЕН.

Из гробището върви погребална процесия, понесла ковчег към прясно изкопан гроб. (Наблюдаваме тази сцена от разстояние.) Наоколо шумолят пъстроцветни есенни листа.

МАЙК( глас зад кадър ): Мелинда Хачър умря през октомври 1990 година. Местният вестник твърдеше, че било от сърдечен удар — Урсула Годсоу ми изпрати изрезката. Не знам дали са прикрили нещо, или не… Трийсет и пет ми се струва твърде ранна възраст, за да спре моторчето ти, но се случва… Да, случва се.

165 ЕКСТ. МЕТОДИСТКАТА ЦЪРКВА НА ЛИТЪЛ ТОЛ — ДЕН.

Късна есен. Приветствени букети с цветя обрамчват пътечката, водеща към църковната врата. Дочуваме звуци на орган, изпълняващ сватбения марш. Вратите се разтварят и навън излиза Моли — лъчезарна, радостна и сияйна в булчинската си рокля. Лицето ѝ е все така набръчкано, но прошарените ѝ коси не се виждат. До нея, пременен в официален костюм и прегърнал я през талията, е Хач. И той изглежда не по-малко щастлив от нея. Зад тях, стиснала букет в едната си ръка и шлейфа на булката — в другата, пристъпва Пипа. Тя е пораснала, а дългата ѝ коса се разстила като водопад по гърба ѝ. Дните, в които е заклещвала главата си в парапетите, отдавна са отминали. Гостите на тържеството вървят подире им и пръскат ориз. Сред тях, широко усмихнат като горд баща, се откроява Преподобният Боб Ригинс.

МАЙК( глас зад кадър ): Моли и Хач се ожениха през май деветдесет и трета. Урсула ми изпрати и тази изрезка. От това, което чух, били страхотна двойка. Разбирали се чудесно един с друг… и с Пипа. Радвам се за тях. Желая и на тримата всичкото щастие ма този свят. От все сърце.

166 ИНТ. ЕВТИНА СТАЯ ПОД НАЕМ — НОЩ.

МАЙК( глас зад кадър ): Не всички на острова бяха такива късметлии.

Оглеждаме помещението заедно с камерата. Неоправеното легло и намачканите чаршафи свидетелстват за кошмарите, измъчвали онзи, който е спал тук. Вратата на банята е открехната. Камерата надзърта през пролуката.

МАЙК( глас зад кадър ): Джак и Анджи Карвър се разведоха два месеца след сватбата на Хач и Моли. Джак завел дело за попечителство над Бъстър — доколкото разбрах, битката била доста оспорвана — и загубил. Напуснал острова, наел стая в Люистън и сложил край на живота си в една лятна нощ през 1994-та…

Прозорецът на банята е отворен. Оттам се дочува рокендрол от шейсетте, изпълняван на живо. Джак Карвър лежи в сухата вана. На главата му е нахлузена найлонова торбичка. Камерата неумолимо се приближава… и ние виждаме кашмирената превръзка над едното око на Джак.

МАЙК( глас зад кадър ): Оставил малкото, което притежавал, на един човек, на име Хармън Бродски, който изгубил окото си в пиянско сбиване в края на осемдесетте.

167 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ, ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ПРОЛИВА — СУТРИН.

Всичко изглежда тихо, спокойно… и малко призрачно заради утринната мъгла. Камбаната на сигналния буй тихо прозвънва в далечината. Градският пристан е напълно възстановен, складът за риба и омари — също (само че сега е боядисан в друг цвят и вместо ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ на стената пише: КАЧЕСТВЕНИ РИБНИ ПРОДУКТИ „БИЙЛС“.)

Камерата се отдръпва назад и чуваме плясък на весла. Миг по-късно пред погледа ни се появява и неголяма гребна лодка, клатушкаща се сред вълните. Междувременно Майк разказва.

МАЙК( глас зад кадър ): Роби Бийлс издигнат наново рухналата постройка на Питър Годсоу и взел на работа Кърк Фрийман. Кърк разказва, че една ранна утрин през пролетта на деветдесет и шеста жената на Роби — Сандра — отишла при него и му заявила, че иска да се поразходи с една от гребните лодки. Била с жълт дъждобран и червени гумени ботуши. Кърк я накарал да си сложи спасителна жилетка… Видът ѝ изобщо не му се понравил.