Стивън Кинг - Бурята на века

По време на тази сцена лицата им излизат от кадър — лицата, които успяхме да зърнем само за един сърцераздирателно кратък миг. Сега виждаме само чифт гърбове — на изискано облечен мъж и момче на прага на зрелостта. Всеки момент ще се скрият зад ъгъла.

173 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК — ДЕН.

Той стои, застинал като статуя, а пакетите провисват от ръцете му. Устата му беззвучно се отваря и затваря… и най-накрая от гърлото му успява да се изтръгне дрезгав шепот.

МАЙК:Ра… Ра… Ралфи… Ралфи? Ралфи!

174 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ И РАЛФИ — ДЕН.

Те са отминали магазинчето за специалитети и почти са стигнали до ъгъла. Обаче спират. И се обръщат.

175 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК — ДЕН.

Той хвърля пакетите на земята — чува се как нещо вътре се счупва — и хуква към Линож и Ралфи.

176 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ И РАЛФИ ДЕН.

Устата на Ралфи се отваря и той изсъсква като змия. Симпатичният тийнейджър се преобразява в чудовище — устните му разкриват неестествено дълги и остри зъби, а очите му потъмняват и стават черни, осеяни с гърчещи се алени змийчета. Той вдига ръце и ние виждаме, че това изобщо не са ръце, а закривени нокти на хищна птица, готови да разкъсат лицето на Майк.

Тогава Линож слага ръка на рамото на Ралфи (без да откъсва поглед от Майк). Двамата се обръщат и свиват зад ъгъла.

177 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК — ДЕН.

Той внезапно се спира пред магазинчето за специалитети, а лицето му е изпълнено с отчаяние и болезнен ужас. Минувачите го заобикалят отляво и отдясно, някои го оглеждат с нескрито любопитство, обаче Майк не им обръща никакво внимание.

МАЙК:Ралфи!

Той се втурва към ъгъла и свива зад него.

178 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК — ДЕН.

Той се заковава на място и се озърта трескаво наоколо.

179 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА УЛИЦАТА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАЙК — ДЕН.

Хората вървят по тротоарите, пресичат улицата, хващат си такси или си купуват вестници от автоматите. Мъжът със сивото палто не се вижда никъде. Нито пък момчето с якето на Оуклъндския университет.

180 КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.

ЛИНОЖ( глас зад кадър ): Ще ме обикне… ( Пауза. ) И ще ме нарича „татко“.

Майк се обляга на стената и затваря очи. Изпод спуснатите му клепачи се търкулва сълза. Иззад ъгъла се появява млада жена, която го поглежда с предпазливо съчувствие.

МЛАДА ЖЕНА:Господине, добре ли сте?

МАЙК( без да отваря очи ): Да. След минутка ще ми мине.

МЛАДА ЖЕНА:Изтървахте покупките си. Сигурно част от тях са оцелели, но ясно чух как нещо се счупи.

Майк най-сетне отваря очи и се насилва да ѝ се усмихне.

МАЙК:Да, нещо се счупи. И аз го чух.

МЛАДА ЖЕНА( усмихва се ): Що за акцент имате?

МАЙК:Така говорят от другата страна на света.

МЛАДА ЖЕНА:Какво се случи? Спънахте ли се?

МАЙК:Стори ми се, че видях един човек, когото познавах, и изведнъж… ми прилоша.

Той отново оглежда улицата. Свил е зад ъгъла само две-три секунди след Линож и Ралфи, би трябвало да ги види, но… Всъщност Майк не е кой знае колко изненадан.

МЛАДА ЖЕНА:Ако нямате нищо против, мога да ви помогна да съберете онова, което е оцеляло. Вижте какво си имам.

Тя бърка в джоба на палтото си и изважда оттам смачкана на топка пазарска мрежа. Подава му я с плаха усмивка.

МАЙК:Много мило от ваша страна.

Двамата свиват зад ъгъла.

181 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК И МЛАДАТА ЖЕНА ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД — ДЕН.

Гледаме от високо как се приближават до колата и разпилените покупки… след което се издигаме още по-нагоре, докато не ги изгубим от поглед. Вече виждаме яркосиньото небе, залива на Сан Франциско и пресичащия го като насън мост, чиито краища са едва докоснати от ръждата.

Из въздуха се реят и пикират чайки… Камерата се стрелва подир една от тях.

ТОЗИ КАДЪР БАВНО ПРЕЛИВА В:

182 ЕКСТ. ПИКИРАЩАТА ЧАЙКА — ДЕН.

Следваме стремглавия полет на птицата и се спускаме надолу с шеметна бързина. Внезапно пред очите ни се появяват остров Литъл Тол и сградата на кметството. До бордюра е паркирана кола. От нея излизат трима души и отиват към купола, където се намират мемориалната камбана и паметните плочи. Една от фигурите — жена — върви на известно разстояние пред другите две.