Артър Кларк - Светлината на другия ден

— Стигнахме до равнището, което физиците наричат „равнище на Планк“ — поясни Хайрам. — Сега се намираме с двайсет абсолютни величини 5 5 Абсолютна величина — големина на звезда, както би изглеждала на хипотетичен наблюдател от разстояние 10 парсека или 32.6 светлинни години. — Б.пр. по-надълбоко. И тук не можем да сме сигурни дори в структурата на самото пространство: топологията и геометрията не съществуват, пространството и времето се разплитат.

На това най-ниско равнище нямаше времева последователност, нямаше пространствен ред. Еднородното времепространство бе разкъсвано от силите на квантовото привличане и пространството се превърна в кипяща вероятностна пяна, осеяна с времепространствени дупки.

— Да, времепространствени дупки — каза Хайрам. — Това са отворите на дупките, които се образуват спонтанно и са изпълнени с електрически полета. Пространството пречи на всичко да е на едно и също място. Нали така? Но пространството на това равнище е зърнисто и вече не можем да сме сигурни, че ще изпълнява задачата си. Така че дадена времепространствена дупка може да свърже всеки две точки, където и да са: в центъра на Сиатъл, Бризбейн, Австралия, или на планета от Алфа Кентавър. Времепространствените мостове сякаш спонтанно се появяват и изчезват. — Гигантското му лице успокоително им се усмихна. „И аз като вас не разбирам тези неща — казваше им то. — Доверете ми се.“ — По-късно моите специалисти ще са на ваше разположение, за да ви обяснят всичко по-подробно.

— По-важно е обаче какво възнамеряваме да правим с това — продължи Хайрам. — Просто казано, ние ще се гмурнем в тази квантова пяна и ще изберем нужната ни времепространствена дупка: дупка, която свързва нашата лаборатория в Сиатъл с аналогична в Бризбейн, Австралия. И щом я стабилизираме, тя ще образува връзка, по която можем да пращаме сигнали — по-бързи от самата светлина.

— И това, госпожи и господа — гордо заяви той, — е началото на нова комуникационна революция. Край на скъпите сателити, взривявани от микрометеорити и излизащи от орбита, край на досадните забавяния, край на ужасните цени — светът, нашият свят, най-после наистина ще е свързан.

Виртузвездите продължаваха да свирят. Хората в залата зашушукаха, някои възразяваха:

— Невъзможно!

— Времепространствените дупки са нестабилни. Всеки го знае.

— Радиацията незабавно унищожава дупките.

— Не можете да…

Огромното лице на Хайрам се извисяваше над кипящата квантова пяна. Той щракна с пръсти. Пяната изчезна, за да бъде изместена от едно-единствено нещо, увиснало в мрака под краката им.

Разнесе се тихо ахване.

Кейт видя куп сияещи точици. Атоми? Светлинните образуваха геометрична фигура, която бавно се въртеше. И в нея имаше друга сфера, въртяща се в обратната посока, а вътре — трета, четвърта и така нататък до границите на зрението. Приличаше на някакъв часовников механизъм. Ала цялата структура пулсираше с бледосиня светлина и Кейт усещаше присъствието на огромни енергии.

Наистина беше красиво.

— Това се нарича „Машина на Казимир“ 6 6 Хендрик В. Г. Казимир (р. 1909) — холандски физик. — Б.пр. и може би е най-гениално конструираният механизъм, създаден от човек, механизъм, върху който работим от години — и който е широк по-малко от неколкостотин атомни диаметра. Виждате, че обвивките са изградени от атоми — всъщност от въглеродни атоми. Структурата е свързана с естествено стабилен въглерод шейсет. Заредихме машината с електрическа енергия с помощта на клетки, наречени „капани на Пенинг“ — електромагнитни полета. Стените на сферите са разположени максимално близо едни до други, само на няколко електронни диаметра разстояние. И в тези миниатюрни пролуки се случва чудо…

Уморена от самохвалното многословие на Хайрам, Кейт бързо се допита до Търсачката и научи, че Ефектът на Казимир е свързан с виртуалните частици, които бе видяла да се появяват и изчезват. Поради резонантните ефекти, в тясната пролука между атомните обвивки можели да съществуват само определени видове елементарни частици. И затова там било по-празно, отколкото в „празното“ пространство. И следователно имало по-малко енергия.

Освен всичко друго този отрицателноенергиен ефект можел да доведе до антигравитация.

Различните равнища на структурата се въртяха все по-бързо. Около изображението на машината се появиха малки часовници, които търпеливо започнаха да броят от десет към девет, осем, седем… Усещането за натрупване на енергия беше почти осезаемо.