Артър Кларк - Светлината на другия ден

После, през 2019 година, Англия и Уелс отстъпиха Северна Ирландия на Ейре, пратиха членовете на кралското семейство в Австралия, където все още бяха желани, и се превърнаха в петдесет и втория щат на Съединените американски щати. Трудовата мобилност, междурегионалните финансови трансфери и някои икономически мерки на напълно обединената американска икономика доведоха до нов разцвет на Англия.

Ала без Хайрам.

Като американски гражданин той незабавно се бе възползвал от възможността да се премести в предградията на Сиатъл, щата Вашингтон, и беше установил там седалището на корпорацията си на някогашната територия на „Майкрософт“. Хайрам обичаше да се хвали, че ще стане Бил Гейтс на двадесет и първи век. И наистина, неговото корпоративно и лично могъщество откри богата почва в американската икономика.

И все пак той бе само един от многото влиятелни участници в този многолюден и конкурентен пазар. Тази вечер Кейт беше тук, защото — така се говореше, а и самият Патерсън току-що го бе намекнал — Хайрам щеше да разкрие нещо ново, нещо, което щеше да промени всичко това.

Боби Патерсън беше израснал в сянката на бащиното си могъщество.

Завършил образованието си в Итън, Кеймбридж и Харвард, той бе заемал различни постове в компаниите на Хайрам и водеше живот на международен плейбой и най-желан ерген в света. Доколкото знаеше Кейт, Боби никога не беше проявявал лична инициатива, нито желание да се откъсне от влиянието на баща си — а още по-малко, да заеме мястото му.

Кейт се вгледа в красивото му лице. „Доволен е от златната си клетка — помисли си тя. — Разглезено богато хлапе.“

Но погледът му я накара да се изчерви и журналистката прокле биологията си.

От няколко секунди не бе казвала нищо и той я чакаше да приеме поканата му.

— Ще си помисля, Боби.

Младежът като че ли се озадачи — сякаш никога не беше получавал толкова уклончив отговор.

— Има ли някакъв проблем? Ако искаш, мога да…

— Госпожи и господа.

Всички глави се обърнаха към гласа и Кейт изпита облекчение.

Хайрам стоеше на подиума в единия край на ресторанта. Гигантският софтскрийн зад него показваше увеличен образ на главата и раменете му. Той се усмихваше над множеството като благосклонен бог. Около челото му се носеха роботи, които излъчваха напомнящи на скъпоценни камъни образи на многобройните канали на „Нашият свят“.

— Преди всичко искам да ви благодаря, че дойдохте да присъствате на този исторически момент. Благодаря ви и за търпението. Представлението започва.

Наконтеният виртуален образ в светлозелената военна униформа се материализира на подиума до Хайрам. Бабешките му очила отразяваха пъстрите светлини. Към него се присъединиха още трима в розово, синьо и алено, всеки с музикален инструмент в ръка — обой, тромпет и пиколо. Разнесоха се откъслечни аплодисменти. Четиримата небрежно се поклониха и застанаха в задната част на сцената, където ги очакваха барабани и три електрически китари.

— Това изображение се излъчва от станция край Бризбейн, Австралия, и се препредава от няколко комуникационни сателита с една-две секунди закъснение — спокойно продължи Хайрам. — Спокойно мога да ви кажа, че през последните две години тези момчета направиха сума ти пари — по Коледа новата им песен „Позволи ми да те обичам“ цели четири седмици остана номер едно в света и всички печалби отидоха за благотворителност.

— Нова песен — цинично измърмори Кейт.

Боби се наведе към нея.

— Не ти ли харесват Виртузвездите?

— О, я стига. Оригиналната група се е разпаднала преди шейсет и пет години. Когато съм се родила, двама от тях вече били мъртви. Техните китари и барабани са толкова примитивни в сравнение с новите състави, където музиката се генерира от танца на изпълнителите… пък и тия нови песни са само компютърно екстраполиран боклук.

— И всичко това е част от нашия… как го наричаше в полемиките си?… От нашия културен упадък — внимателно рече той.

— По дяволите, точно така — отвърна Кейт, но пред неговото непринудено спокойствие се засрами от киселото си държание.

Хайрам продължаваше да говори:

— … не само празна сензация. Аз съм роден през хиляда деветстотин шейсет и седма, през Лятото на любовта. Разбира се, някои твърдят, че културната революция от шейсетте години не е довела доникъде. Може би е вярно. Но тази епоха и нейната музика за любов и надежда изиграха огромна роля в оформянето ми като личност — както и за много други от моето поколение.