Артър Кларк: Светлината на другия ден

Боби се престори, че повръща в шепата си и журналистката трябваше да запуши устата си, за да не избухне в смях.

— … Ив разгара на онова лято, на двайсет и пети юни шейсет и седма, едно глобално телевизионно шоу показа силата на зараждащата се комуникационна мрежа. — Зад Хайрам барабанистът на Виртузвездите отброи ритъма и групата засвири тъжна пародия на „Марсилезата“, която преля в прекрасна мелодия, изпята на три гласа. — Това беше приносът на Великобритания — надвика музиката Хайрам. — Песен за любовта, изпята пред двеста милиона души в целия свят. Това шоу се казваше „Нашият свят“. Да, точно така. Оттам взех името. Знам, че е малко банално. Но още щом на десетгодишна възраст гледах записа на шоуто, разбрах какво искам да правя, когато порасна.

„Банално, да — помисли си Кейт. — Но несъмнено ефикасно.“ Публиката зяпаше като омагьосана гигантското изображение на Хайрам, докато в ресторанта ехтеше музика отпреди седем десетилетия.

— И смятам, че съм постигнал целта на живота си — с драматичен жест заяви Патерсън. — Предлагам да се хванете за нещо — дори за ръката на някой до вас…

Подът стана прозрачен.

Внезапно увиснала над празно пространство, Кейт се олюля, заблудена от очите си, въпреки плътността на повърхността под краката ѝ. Избухна нервен смях, неколцина души извикаха, някой изпусна чашата си.

Тя с изненада откри, че се е вкопчила в ръката на Боби. Усещаше стегнатия му мускул. Младежът бе поставил дланта си върху нейната, очевидно без умисъл.

Кейт не отдръпна ръка. За момента.

Като че ли се носеше над звездно небе, сякаш ресторантът се беше прехвърлил в космоса. Но тези „звезди“ бяха подредени в кубична решетка, свързани с фини пъстроцветни лъчи. Струваше ѝ се, че гледа в безкраен тунел.

Музиката продължаваше да звучи, едва забележимо по-различно от оригиналния запис.

— Това не е небето, не е космосът — каза Хайрам. — Вие гледате навътре към най-дълбоката структура на материята. Това е кристална решетка на диамант. Белите точици са въглеродни атоми. Връзките помежду им са валентните сили, които ги съединяват. Искам да подчертая, че онова, което ще видите, не е симулация. С помощта на съвременна техника, например сканиращи микроскопи за тунелен ефект 3 3 Квантовомеханичен процес, при който в даден участък елементарните частици са с по-голяма потенциална, отколкото реална енергия. — Б.пр. , ние сме в състояние да изградим образи на материя дори на това фундаментално равнище. Всичко, което ще видите, е реално. А сега — да продължим напред.

Холографските изображения изпълниха залата, сякаш ресторантът и всички присъстващи потъваха в решетката и се смаляваха. Въглеродните атоми над Кейт се издуха като светлосиви балони — във вътрешността им се различаваха следи от структура. Пространството наоколо искреше. Навсякъде проблясваха светли точици, само за да угаснат миг по-късно. Бе невероятно красиво, като плуване в облак от светулки.

— Това е пространството — каза Хайрам. — „Празното“ пространство. Материята, която изпълва вселената. Но сега я виждаме с разграничителна способност далеч по-голяма, отколкото позволява човешкото око, на равнище, на което се различават отделните електрони — и на това равнище стават важни квантовите ефекти. „Празното“ пространство всъщност е пълно, пълно с постоянно променящи се енергийни полета. И тези полета се проявяват като елементарни частици: фотони, електронно-позитронни двойки, кварки… Те се появяват с извлечена от другаде маса и енергия, после влиза в сила законът за запазване на енергията и те изчезват. Ние хората виждаме пространството, енергията и материята отдалеч, като космонавт, който лети над океан. Прекалено сме високо, за да виждаме вълните и пяната. Но те съществуват.

— И все още не сме стигнали до края на пътуването си — добави Хайрам. — Дръжте се за чашите си, приятели.

Мащабът сякаш отново избухна. Кейт се озова във вътрешността на един от въглеродните атоми. В абсолютния му център имаше твърда, сияеща маса, грозд от деформирани сфери. Това ядрото ли беше?… Дали това бяха протони и неутрони?

Докато ядрото се носеше към нея, тя чу наоколо викове. Все още стиснала ръката на Боби, Кейт се опита да не трепери, докато влиташе в един от нуклеоните 4 4 Нуклеон — протон или неутрон, елемент на атомното ядро. — Б.пр. .

И тогава…

Тук нямаше форми. Нито форми, нито определена светлина, нито цветове — само кървавочервено. И все пак имаше движение, бавно, едва забележимо, безкрайно гърчене, нарушавано от мехурчета, които се издигаха и пукаха. Като бавно кипене на някаква отвратителна гъста течност.