Артър Кларк: Светлината на другия ден

— Заинтригува ме, Кейт Манзони. В момента влизаш в Търсачката, нали? И питаш за мен.

— Не. — Предположението я ядоса. — Аз съм журналистка. Нямам нужда от мозъчна патерица.

— Аз обаче явно имам. Спомнях си лицето ти, статиите ти, но не и името ти. Това обижда ли те?

— Че защо? — наежи се тя. — Всъщност…

— Всъщност усещам във въздуха малко сексуална магия. Прав ли съм?

На рамото ѝ се отпусна тежка ръка, разнесе се силен аромат на евтин парфюм. Самият Хайрам Патерсън: един от най-известните хора на планетата.

Боби се усмихна и внимателно отблъсна ръката на баща си.

— Пак ме засрамваш, татко.

— О, я остави тая работа. Животът е прекалено кратък, нали? — Акцентът на Хайрам ясно издаваше произхода му, онези типични провлачени носови гласни от Норфък, Англия. Много приличаше на сина си, но беше по-тъмен, плешив, с полумесец четинеста черна коса на темето, проницателни сини очи и същия римски нос и се усмихваше спокойно, показвайки пожълтели от никотин зъби. Изглеждаше енергичен и младееше за своите близо седемдесет години. — Госпожо Манзони, аз съм голям почитател на статиите ви. И трябва да прибавя, че изглеждате страхотно.

— Тъкмо затова съм тук, несъмнено.

Той се засмя.

— Ами, и заради това. Но исках да съм сигурен, че сред празноглавите политици и хубавици, дето ходят по такива събирания, ще има поне един интелигентен човек. За да документира този исторически момент.

— Поласкана съм.

— Не сте, разбира се — рязко отвърна Хайрам. — Саркастична сте. Чули сте слуховете за онова, което ще кажа тази вечер. Сигурно даже сама сте измислили някои. Смятате ме за побъркан мегаломан…

— Не бих се изразила така. Просто виждам пред себе си човек с ново изобретение. Хайрам, наистина ли смятате, че едно изобретение може да промени света?

— Но изобретенията наистина променят света! Някога това са били колелото, земеделието, металите — трябвало е да минат хиляди години, за да се разпространят по цялата Земя. Но сега е нужно по-малко от едно поколение. Помислете за автомобила, за телевизията. Когато бях малък, компютрите бяха гигантски вградени гардероби, обслужвани от жреци с перфокарти. Днес всички ние прекарваме половината от живота си, включени в софтскрийн. А моето изобретение ще засенчи всичко това… Е, ще трябва сама да решите. — Той се вгледа в очите ѝ. — Забавлявайте се. Ако този млад нехранимайко още не ви е поканил, заповядайте на вечеря и ще ви покажем повече, колкото искате. Сериозно. Поговорете с някой робот. Моля да ме извините… — Хайрам леко стисна раменете ѝ и си запробива път сред тълпата, като се усмихваше, махаше с ръка и престорено сърдечно поздравяваше хората наоколо.

Кейт дълбоко си пое дъх.

— Имам чувството, че току-що е паднала бомба.

Боби се засмя.

— Той оказва такова въздействие. Между другото…

— Да?

— И без това щях да те поканя преди дъртакът да се намеси. Ела на вечеря. Навярно ще можем да се позабавляваме, да се опознаем по-добре…

Той продължи да говори, но Кейт престана да го слуша и се замисли за онова, което знаеше за баща му и „Нашият свят“.

Хайрам Патерсън — истинското му име бе Хирдамани Пател — се беше измъкнал от бедните мочурливи райони на източна Англия, земя, отдавна потънала под напредващото Северно море. Бе направил първото си състояние с производство — чрез японски методи за клониране — на съставки за традиционни лекарства, някога приготвяни от мустаци, лапи, нокти и дори кости на тигри, които изнасяше в китайските общности по света. Това му беше донесло слава: критикуваха го, че използвал модерна технология за постигане на примитивна цел, хвалеха го, че спасил намаляващите популации на тигри в Индия, Китай, Русия и Индонезия. (Не че днес бяха останали тигри.)

След това Хайрам бе разширил дейността си. И беше създал първия софтскрийн, система, основана на полимерни пиксели, излъчващи многоцветна светлина. С успеха на софтскрийна Патерсън бе започнал да трупа огромно богатство. Скоро неговата фирма „Нашият свят“ се беше превърнала в могъща корпорация, занимаваща се с модерни технологии, телевизия, новини, спорт и развлечения.

Ала Великобритания бе в упадък. Като част от обединена Европа — лишена от средствата на макроикономическата политика като контрол на търговията и лихвените проценти и в същото време незащитена от несъвършено интегрираната икономика — Англия не беше в състояние да предотврати резкия икономически срив. Накрая, през 2010 година, социалните протести принудиха страната да напусне Европейския съюз и Обединеното кралство се разпадна. Шотландия пое по свой път. По време на всички тези събития Хайрам се беше борил да запази състоянието на „Нашият свят“.