Айн Ранд - Атлас изправи рамене (Втора част - Дали-или)

— Изпитвам го цял живот — каза тя. Това беше отговор, който не можеше да му откаже.

— Знам — каза той, а в безучастната благост на гласа му имаше красота. — Знам го от първия път, когато говорих с вас. Затова дойдох — той спря за миг, но тя не отговори на призива му и той довърши със същата кротка благост — и затова исках да видя двигателя.

— Разбирам — меко каза тя, тонът на гласа й беше единственото признание, което можеше да му даде.

— Госпожице Тагарт — каза той със сведен над стъклената кутия поглед, — познавам човек, който може и да е в състояние да се заеме с реконструкцията на този двигател. Той не би работил за мен и вероятно той е човекът, когото искате.

Но когато вдигна глава — още преди да види възхитения поглед в очите й, открития поглед, който си беше изпросил, погледът на прошката — той развали мига на изкуплението, като добави със салонен сарказъм:

— Очевидно младият човек няма желание да работи за доброто на обществото или благото на науката. Каза ми, че не би приел правителствена работа. Може би е искал по-голяма заплата, която се надява да получи от частен работодател.

Той се обърна, за да не види изражението, което бавно угасна на лицето й, за да не си позволи да осъзнае значението му.

— Да — твърдо каза тя, — може той да е човекът, когото искам.

— Той е млад физик от Технологичния институт в Юта — сухо каза той. — Името му е Куентин Даниълс. Един мой приятел ми го прати преди няколко месеца. Той дойде да ме види, но не искаше да приеме работата, която му предложих. Исках го в екипа си. Той имаше мозък на учен. Не знам дали ще успее с вашия двигател, но поне има способностите, за да опита. Вярвам, че все още можете да го намерите в Технологичния институт в Юта. Не знам какво прави там сега — затвориха института преди година.

— Благодаря ви, доктор Стедлър. Ще се свържа с него.

— Ако… ако искате, ще се радвам да му помагам с теоретичната част. Самият аз ще свърша малко работа, като ще започна от указанията в онзи ръкопис. Бих желал да открия основната тайна на енергията, която е открил и неговият автор. Трябва да намерим неговия базисен принцип. Ако успеем, господин Даниълс може да довърши работата, що се отнася до двигателя.

— Ще оценя високо всяка помощ, която решите да ми окажете, доктор Стедлър.

Те вървяха мълчаливо през мъртвите тунели на терминала, по траверсите на един ръждясал коловоз, под низ от сини светлини, към далечния отблясък на пероните.

На края на тунела видяха човек, коленичил върху релсите, да удря с чук по една стрелка с бяс, издаващ несигурност. Друг човек стоеше и го гледаше нетърпеливо.

— Какво й е на тая проклетия? — попита наблюдателят.

— Не знам.

— От един час се мъчиш.

— Аха.

— Колко време ще отнеме?

— Че кой е Джон Голт?

Доктор Стедлър трепна. Вече бяха подминали мъжете, когато той каза:

— Не харесвам този израз.

— И аз — отговори тя.

— Откъде се е взел?

— Никой не знае.

Замълчаха, после той каза:

— Някога познавах един Джон Голт. Но отдавна е мъртъв.

— Кой беше той?

— Мислил съм си, че е още жив. Но съм сигурен, че трябва да е умрял. Имаше такъв ум, че ако беше жив, досега целият свят щеше да говори за него.

— Но целият свят говори за него.

Той спря.

— Да… — каза бавно, вгледан в мисълта, която никога не беше му хрумвала преди — да… Защо? — думата беше натежала от ужас.

— Кой беше той, доктор Стедлър?

— Защо говорят за него?

— Кой беше той?

Той поклати глава, потръпна и каза остро:

— Това е просто съвпадение. Името се среща често. Това е съвпадение без значение. Няма връзка с човека, когото познавах. Този човек е мъртъв.

Той не си позволи да осъзнае напълно значението на думите, които добави:

— Трябва да е мъртъв.

Заповедта, която лежеше на бюрото му, беше обозначена с „Поверително… Извънредно положение… Приоритет… Крайна необходимост, удостоверена от главния координатор… за Проекта X“ и изискваше да продаде десет хиляди тона риърдънов метал на Държавния научен институт.

Риърдън я прочете и погледна към управителя на завода, който стоеше пред него неподвижно. Управителят беше дошъл и беше оставил заповедта на бюрото му, без да каже и дума.

— Реших, че ще искате да я видите — каза той в отговор на погледа на Риърдън.

Риърдън натисна един бутон, за да повика госпожица Айвс. Подаде й заповедта и каза:

— Изпратете това обратно там, откъдето е дошло. Кажете им, че няма да продавам никакъв риърдънов метал на Държавния научен институт.