Айн Ранд - Атлас изправи рамене (Втора част - Дали-или)

Наблюдаваше го, докато чете. Видя професионална увереност в бързо минаващият, сканиращ поглед в началото, после паузата, после нарастващо съсредоточаване, а накрая — едно движение на устните, което би било подсвирване или въздишка, ако го беше издал някой друг. Видя го как спря за дълго време, как гледаше встрани, сякаш умът му препускаше в безбройни, неочаквани посоки, опитвайки се да следва всичките, видя го да прелиства страниците, после да спира, после да се насилва да продължи да чете, сякаш беше разкъсван между нетърпението си да продължи и нетърпението да сграбчи всички възможности, разкриващи се пред погледа му. Видя мълчаливото му вълнение, знаеше, че е забравил кабинета й, съществуването й — всичко друго, освен гледката на достижението, и й се прииска да можеше да хареса доктор Робърт Стедлър — като почит към способността му на такава реакция.

Бяха мълчали повече от час, когато той свърши и погледна нагоре към нея.

— Но това е невероятно! — каза той с радостен и изненадан тон, сякаш й съобщаваше новини, които не е очаквала. Искаше й се да може да се усмихне в отговор и да му подари съучастието на споделената радост, но просто кимна и каза студено:

— Да.

— Но, госпожице Тагарт, това е изумително!

— Да.

— Казахте, че е въпрос на технология? Това е много повече, много, много повече. Страниците, на които пише за конвертора си — там можете да видите от какви предпоставки изхожда. Достигнал е до някакво ново схващане за енергия. Изоставил е всичките ни стандартни предположения, съгласно които двигателят му би бил невъзможен. Формулирал е нови, собствени предпоставки, и е разкрил тайната на преобразуването на статичната енергия в кинетична. Знаете ли какво означава това ? Разбирате ли какъв подвиг на чистата, абстрактна наука е трябвало да извърши, преди да направи двигателя си?

— Кой? — тихо попита тя.

— Моля?

— Това беше първият от двата въпроса, които исках да ви задам, доктор Стедлър: можете ли да се сетите за някакъв млад учен, който може да сте познавали преди десет години, учен, който да е бил способен да направи това?

Той направи пауза, учуден — не беше имал време да мисли върху този въпрос.

— Не — бавно каза той, мръщейки се — не, не мога да се сетя за никого. И това е странно… защото подобни способности не могат да минат незабелязани където и да е… все някой трябваше да обърне вниманието ми върху него… винаги ми изпращаха обещаващи млади физици… Нали казахте, че сте намерили това в научна лаборатория в обикновена търговска фабрика за двигатели?

— Да.

— Това е странно. Какво ли е правел на такова място?

— Проектирал е двигател.

— Точно това имам предвид. Човек с гениалността на велик учен, решил да е просто изобретател? Намирам го за скандално. Искал е да построи двигател и безшумно е предизвикал революция в науката за енергията, просто като средство за постигане на целта, без да си даде труда да публикува откритията си, а е пристъпил направо към изработването на двигателя си. Защо е решил да хаби интелекта си за практически приложения?

— Може би защото му е харесвало да живее на тази земя — неволно каза тя.

— Моля?

— Не, аз… съжалявам, доктор Стедлър. Не исках да обсъждам… странични теми.

Той гледаше встрани, следвайки собственото си течение на мисълта.

— Защо не е дошъл при мен? Защо не е бил в някоя голяма научна институция, където му е било мястото? Ако е имал ума да постигне това, със сигурност е имал ума да разбере и важността на онова, което е направил. Защо не е публикувал статия за дефиницията си за енергия? Мога да видя общата насока, но, по дяволите, най-важните страници липсват, обосновката не е тук! Със сигурност някой около него трябва да е знаел достатъчно, за да представи работата му пред целия научен свят. Защо не са го направили? Как са могли да изоставят, просто да изоставят нещо такова?

— Това са въпроси, на които не намерих отговор.

— И освен това, от чисто практическа гледна точка, защо този двигател е оставен в купчина боклук? Човек би помислил, че всеки алчен глупав индустриалец би го грабнал, за да направи състояние. Не е нужна интелигентност, за да се види търговската му стойност.

Тя се усмихна за пръв път — усмивка, загрозена от горчивината, — но не каза нищо.

— Значи се е оказало невъзможно да се открие изобретателят? — попита той.

— Абсолютно невъзможно — досега.

— Мислите ли, че е още жив?

— Имам причини да мисля, че е. Но не мога да бъда сигурна.