Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

Томас спря и вдигна поглед към каменните плочи.

— Как така се затварят?

— Сам ще видиш след минутка. Бегачите скоро се връщат и след това тези огромни стени ще се размърдат и ще затворят отворите.

— Хлопа ти дъската — промърмори Томас. Не можеше да си представи как тези масивни стени ще се движат. Беше почти сигурен, че Чък се майтапи с него.

Стигнаха най-близкия процеп, зад който се простираше каменна алея.

— Това е Източната врата — обясни гордо Чък, сякаш сам я е измайсторил.

Томас почти не го чуваше, смаян колко по-голяма изглежда отблизо. Беше широка почти двайсет стъпки и достигаше до горния край на стената. Ръбовете на отвора бяха загладени, ако се изключеше една странна, повтаряща се и от двете страни шарка. От лявата страна на Източната врата в камъка бяха пробити дълбоки няколко сантиметра дупки, разположени на една стъпка разстояние. Те започваха ниско долу до земята и стигаха до горе.

От дясната страна от стената се подаваха дълги един лакът пръчки, също с диаметър от няколко сантиметра. Причината за всичко това бе очевидна.

— Ти майтапиш ли се? — попита Томас, но душата му се сви от страх. — На какво си играеш с мен? Тези стени не могат да се движат.

— Че какво друго бих се опитвал да ти кажа?

— Не зная — отвърна след малко Томас. — Мислех си, че може да има някоя по-малка врата. Но как е възможно тези стени да се местят? Те са огромни и сякаш се издигат тук от хиляда години. — Мисълта, че стените биха могли да затворят напълно мястото, наречено Езерото, му се струваше ужасяваща.

Чък разпери ръце нагоре в израз на безпомощност.

— Не зная как, просто се местят. И стържат страшно силно. Същото се случва и отвън в лабиринта — и там стените се преместват всяка нощ.

Томас извърна лице към момчето.

— Какво каза току-що?

— А?

— Нарече го лабиринт — каза, че същото се случва и в лабиринта.

Лицето на Чък почервеня.

— Приключих с теб — отсече той. — Приключих. — После се обърна и се отдалечи.

Томас не му обърна внимание, заинтригуван повече отвсякога от това, което се намираше извън Езерото. Лабиринт? Отвъд Източната врата се виждаха коридори, водещи наляво, надясно и право напред. Стените на тези коридори бяха същите, като заобикалящите Езерото, земята бе застлана с подобни каменни плочи. Само бръшлянът отвън изглеждаше по-гъст. В далечината нови извивки на стените водеха към други разклонения, а още по-нататък, на около стотина крачки, един от коридорите беше задънен.

— Наистина прилича на лабиринт — промърмори Томас и после се разсмя. Сякаш нещата не можеха да станат още по-причудливи и странни. Бяха му изтрили паметта и го бяха поставили в гигантски лабиринт. Всичко това бе толкова налудничаво, че изглеждаше смешно.

Той неволно трепна, когато иззад ъгъла неочаквано се появи едно момче, навлязло в централния коридор от отклонение вдясно, и се затича право към него и към Езерото. Цялото обляно в пот, със зачервено лице и полепнали по тялото дрехи, момчето не забави крачка и дори не погледна към Томас, докато го подминаваше. Беше се насочило към бетонната постройка близо до Кутията.

Томас се обърна подире му, зяпнал учудено изтощения бегач, докато се питаше защо тази нова случка го изненадва толкова силно. Защо хората да не излизат навън, за да проучват лабиринта? И тогава забеляза, че и други влизат през останалите три отвора, всичките тичат и имат изтощен вид като хлапето, което го бе подминало. Изглежда, в лабиринта не беше толкова спокойно, щом всички тези момчета имаха изнурен и запъхтян вид.

Той ги проследи с любопитство, докато се скупчиха при масивната желязна врата и един от тях завъртя валчестата дръжка, като пъхтеше от усилие. По-рано Чък бе споменал нещо за бегачи. Какво ли правеха те отвън?

Тежката врата най-сетне се отмести с оглушително стържене на метал и момчетата се напъхаха вътре. Последният затръшна вратата с грохот. Томас гледаше нататък и търсеше някакво разумно обяснение за случилото се. Нищо не последва, но имаше нещо в тази приземна, стара постройка, което го караше да настръхва.

Някой го дръпна за ръкава и го изтръгна от размишленията. Чък се бе върнал.

Преди Томас да се осъзнае, от устата му се заредиха въпроси:

— Какви са тези хора и какво правеха? За какво служи тази сграда? — Завъртя се и посочи Източната врата. — И защо живеете насред един смахнат лабиринт?

— Нищо няма да кажа — заяви Чък и в гласа му се долови, незабелязана досега властност. — Мисля, че трябва да си легнеш рано — имаш нужда от сън. Ах… — възкликна той и вдигна показалец към дясното си ухо. — Ей сега ще се случи.