Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

— Кое? — попита Томас, изненадан от промяната в поведението на Чък, който сякаш изведнъж бе пораснал с месеци.

Въздухът се разтресе от гърмеж, който накара Томас да подскочи. Последва го ужасяващо дрънчене и стържене. Стори му се, че земята под краката му се раздрусва, и той се огледа изплашено. Стените се затваряха. Стените наистина се затваряха — и той се превръщаше в пленник на Езерото. Завладя го нарастваща клаустрофобия, която притисна белите му дробове, като че изпълваше кухините с течност.

— Успокой се, новак — извика Чък, за да надвие шума. — Това са само стени!

Томас едва го чуваше, твърде слисан от картината. Направи няколко неуверени крачки встрани, за да вижда по-добре, и установи, че почти не вярва на това, което се случваше около него.

Огромната каменна стена вдясно се плъзгаше над земята в разрез с всякакви физични закони, хвърчаха искри, докато основата й стържеше в камъка. Скърцащият звук сякаш пронизваше костите му и го караше да подскача. Томас осъзна, че само едната стена се движи, приближавайки съседката си отляво, готова да се запъне с подаващите се стоманени пръчки, които щяха да влязат точно в отвърстията. Погледна към другите три отвора. На всичките четири страни на Езерото се местеха само десните стени и затваряха отвора с приближаването си към левите.

„Това е невъзможно — помисли си той. — Как го правят?” Сподави желанието си да изтича и да се шмугне през стесняващия се отвор, преди да се затвори напълно. Да избяга от Езерото. Все пак здравият разум надделя — неизвестното в лабиринта бе по-страшно от това, което се случваше вътре.

Опита да си представи как действа цялата тази сложна структура. Масивни каменни стени, високи стотици стъпки, се местят като плъзгащи се стъклени прегради — един образ от миналото, който изникна в съзнанието му. Помъчи се да го задържи, да го разгледа обстойно, да го изпълни с лица, имена и други подробности, но картината бързо се разпадна. Тъга, осезаема като физическа болка, за кратко прогони другите чувства.

Той продължи да гледа, докато дясната стена приключи движението си и пръчките се мушнаха в отсрещните отвори. Нов тътнеж възвести из Езерото, че вратите са се затворили плътно. Томас преживя един последен миг на уплаха, кратко и силно трепване, и после сякаш всичко се уталожи.

Завладя го изненадващо и неочаквано спокойствие и той изпусна една протяжна въздишка на облекчение.

— Брей — едва успя да произнесе.

— Нищо работа, както обича да казва Алби — промърмори Чък. — Но с течение на времето ще привикнеш.

Томас се огледа. Сега, когато стените се бяха затворили, мястото изглеждаше съвсем различно. Опита да си представи каква може да е целта на подобно действие и не можа да си обясни дали ги затварят вътре, или ги пазят от нещо отвън. Тази мисъл прогони краткотрайното успокоение и пробуди в душата му опасения за незнайните опасности, които можеха да дебнат в лабиринта. Страхът отново се завърна, с удвоена сила.

— Хайде — подкани го Чък и го дръпна за ръкава. — Повярвай ми, като падне нощта, ще предпочетеш да си в леглото.

Томас знаеше, че няма друг избор. Помъчи се да овладее чувствата си и го последва.

В края на краищата отидоха зад Чифлика — както Чък бе нарекъл наклонената постройка от дърво с прозорци. В сгъстяващите се сенки между дървеното съоръжение и стената.

— Къде отиваме? — попита Томас, все още под впечатлението за огромните местещи се стени и за дебнещия отвън лабиринт. Трябваше да намери начин да успокои мислите си, преди да е изгубил здравия си разсъдък. Може би в опит да се върне към нормалното съществуване той понечи да се пошегува: — Ако очакваш целувка за лека нощ, забрави.

Ала Чък оставаше непреклонен.

— Просто си затвори устата и стой близо до мен.

Томас въздъхна и продължи да се промушва след него покрай задната страна на сградата. Не след дълго стигнаха малко, прашно прозорче, през което се процеждаше тънък лъч, озаряващ обраслата с бръшлян стена. Томас чу някой да се движи вътре.

— Това е банята — прошепна Чък.

— Е, и? — попита неспокойно Томас.

— Обичам да правя това с тези типове. Доставя ми удоволствие преди лягане.

— Кое да правиш? — Нещо подсказваше на Томас, че Чък е намислил някоя дяволия. — Може би аз трябва…

— Мълчи и гледай — сряза го Чък и се покатери на един дървен сандък до прозорчето. Наведе се така, че отвътре да не могат да го виждат. Протегна ръка и чукна леко по стъклото.