Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

— Това е глупаво — прошепна Томас. Едва ли имаше по-неподходящ момент да се шегува — можеше Нют и Алби да са вътре. — Не искам да загазя — махам се оттук!

Чък притисна устата си с ръка. за да не се разсмее. Без да обръща внимание на Томас, той се пресегна и почука отново.

Една сянка запречи светлината и прозорчето се отвори. Томас отскочи и се притисна до стената. Все още не можеше да повярва, че са го забъркали в толкова глупава шега. Беше се притаил добре, но знаеше, че ако някой пъхне глава през прозорчето, мигом ще забележи Чък.

— Кой е? — провикна се момчето от банята и в гласа му се долови гняв. Томас затаи дъх, осъзнал, че това е Гали — вече познаваше този глас.

Без предупреждение Чък внезапно вдигна глава към прозорчето и изкрешя с цяло гърло. Силен трясък отвътре потвърди, че номерът се е получил — последва порой от ругатни, разкриващи настроенията на Гали. Томас бе завладян от странна смесица от ужас и срам.

— Ще те убия, сбръчканяк! — дереше се Гали, но Чък вече бе скочил от сандъка и тичаше към откритото пространство на Езерото. Томас замръзна, когато чу, че Гали отваря вратата на банята и излиза навън. Малко след това се съвзе и хукна след своя нов — и единствен — приятел. Изскочи зад ъгъла и едва не се блъсна в Гали, който бе излетял от Чифлика и имаше вид на пуснат на свобода Див звяр.

Ядосаното хлапе вдигна пръст към Томас.

— Ела тук! — кресна той.

Сърцето на Томас се сви от уплаха. По всичко личеше, че му предстои да изтърпи юмрук в лицето.

— Не бях аз, кълна се — заговори той, макар да си даваше сметка, че няма от какво толкова да се бои. Гали не беше чак толкова голям — Томас вероятно би могъл да се справи с него.

— Не си бил ти? — озъби се Гали. Пристъпи към него. — Тогава откъде знаеш, че е станало нещо, което не си направил ти?

Томас премълча. Определено се чувстваше объркан, но страхът напълно бе изчезнал.

— Не съм глупак, новако — просъска ядно Гали. — Мярнах дебелото личице на Чък зад прозореца. — Той забоде пръст в гърдите на Томас. — Най-добре час по-скоро да решиш кой искаш да ти бъде приятел, ясно? Още един подобен номер — не ме интересува дали идеята ще е на твоето другарче — и някой ще храчи кръв. Разбра ли ме, новак? — Но преди Томас да успее да отговори, Гали се бе обърнал и се отдалечаваше.

— Съжалявам — промърмори в гърба му Томас, осъзнавайки колко глупаво звучи.

— Познавам те — подхвърли Гали, без да се обръща. — Видях те при Промяната и скоро ще разбера кой си всъщност.

Томас го изпрати с поглед, докато се прибра в Чифлика. Не беше сигурен, но му се стори, че никога досега не е изпитвал толкова силна неприязън. Дори се изненада, че мрази това хлапе. Наистина го мразеше. Обърна се и установи, че зад него стои Чък и го гледа объркано.

— Благодаря ти, приятел. Извинявай, но ако знаех, че вътре е Гали, нямаше да го направя, кълна се.

За своя изненада Томас неочаквано се разсмя. Преди час не би повярвал, че е способен на нещо подобно.

Чък го изгледа втренчено.

— Какво има?

Томас поклати глава.

— Не съжалявай. Онзи… изтърсак си го заслужаваше, макар дори да не знам какво е изтърсак. Беше страхотен номер. — Сега вече се чувстваше много по-добре.

Само след няколко часа Томас лежеше в спален чувал до Чък на легло от трева, близо до градините. Намираха се на просторна морава, която не бе забелязал по-рано и която, изглежда, бе предпочитана от повечето момчета като място за спане. Томас го намираше за странно, но вероятно мястото в Чифлика бе доста ограничено. Поне беше топло. Което го накара за милионен път да се зачуди къде всъщност се намират. Измъчваше го подозрението, че едва ли дори и едно от момчетата знае отговора на този въпрос.

Доста дълго време лежа в тишината, загледан в звездите и заслушан в тихите гласове наоколо. Сънят бе необозримо далече, не можеше да се отърси от отчаянието и чувството за безнадеждност, които изпълваха ума и тялото му. Краткотрайната радост от номера, който Чък бе спретнал на Гали, си бе отишла. Зад гърба му имаше един безкрайно дълъг и странен ден.

Всичко бе толкова… необичайно. Помнеше немалко дреболии от предишния си живот — храна, дрехи, учение, игра, общи картини от света. Но детайлите, които трябваше да изпълнят тази картина, по някакъв начин бяха изтрити. Беше като да гледа отражение в кална вода. И най-много от всичко го измъчваше… тъгата. Чък прекъсна мислите му.

— Ей, зеленяк, даваш ли си сметка, че преживя първия ден?