Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

Металното потропване, воплите и трясъкът на строшени дъски се усилваха, приближаваха и всички в помещението неволно се отдръпнаха от прозореца. Томас и Нют също опряха гърбове в отсрещната стена, вперили очи в прозореца.

И тъкмо когато положението заплашваше да стане непоносимо — Томас дори зърна сянката на скръбника зад прозореца, — внезапно настъпи тишина. Томас почти чуваше ударите на сърцето си.

Отвън блеснаха светлини, процеждаха се на снопове между дъските. После една тънка сянка доближи отвора. Том предполагаше, че скръбникът е извадил от тялото си пипала или оръжия и търси пролука. Представи си как реещите се отвън бръмбари остриета му помагат. След още няколко секунди сянката замря неподвижно, а светлината застина на три ярки снопа.

Напрежението във въздуха бе съвсем осезаемо. Всички бяха затаили дъх. Томас бе сигурен, че положението е същото и в останалите стаи на Чифлика. И тогава си спомни за Тереза.

Тъкмо се чудеше защо ли не му говори нищо, когато вратата на стаята внезапно се отвори. Момчетата нададоха изплашени възгласи. Очакваха противникът да дойде откъм прозореца, а не отвътре. Томас се обърна, за да види кой стои на прага. Предполагаше, че е изплашеният Чък, или може би Алби, решил да се прибере. Но когато видя кой стои там, косата му настръхна.

Беше Гали.

Очите на Гали блуждаеха безумно, дрехите му бяха разкъсани и изцапани. Той падна на колене и остана така, дишайки дълбоко и неравно. Приличаше на бясно куче, което търси кого да ухапе. Никой не проговори. Сякаш всички си мислеха същото, което и Томас — че Гали е плод на въображението им.

— Те ще ви избият! — изпищя Гали и от устата му се разлетя слюнка. — Скръбниците ще ви изтребят до крак — по един всяка нощ, докато се приключи.

Той се изправи с олюляване и пристъпи напред, влачейки десния си крак по пода. Никой в стаята не смееше да помръдне. Дори Нют го гледаше зяпнал. Томас толкова се бе изплашил от неочаквания посетител, че дори забрави за скръбниците отвън.

Гали направи още няколко крачки и посочи Томас с окървавен пръст.

— Ти — произнесе с ехидна усмивка. — Ти си виновен за всичко! — Без предупреждение сви лявата си ръка в пестник, замахна и го удари в ухото. Томас извика и падна на пода, по-скоро от уплаха, отколкото от болка. Скочи на крака още в мига, когато се строполи.

Нют едва сега се осъзна и избута назад Гали, който се олюля отново, препъна се и се блъсна в масата до прозореца. Лампата отхвърча настрани и се разби на парчета. Томас предполагаше, че Гали ще отвърне на удара, но той се изправи и огледа всички с безумен поглед.

— Няма изход — промълви с тих, унесен глас. — Проклетият лабиринт ще избие всички ви… Скръбниците ще ви видят сметката… по един всяка нощ, докато се свърши… а аз… Но така е по-добре. — Той сведе поглед към пода. — Ще ви убиват по един всяка нощ… техните глупави променливи…

Томас го слушаше ужасен, но се стараеше да запомни всяка дума.

Нют пристъпи напред.

— Гали, затвори си мръсната уста. Точно под прозореца има скръбник. Сядай си на задника и мълчи… може и да си тръгне.

Гали вдигна глава и го погледна с присвити очи.

— Нищо не разбираш, Нют. Твърде глупав си, за да разбереш — никога не ти е достигал акъл. Няма изход оттук — няма начин да спечелите! Те ще ви избият, всичките ще ви избият — един по един!

Той почти изкрещя последната дума, после се хвърли към прозореца и се зае да разковава дъските, досущ подивяло животно, опитващо се да избяга от клетка. Преди Томас или някой от останалите да реагира, вече беше махнал една от дъските и я хвърли на пода.

— Не! — изрева Нют и се втурна напред. Томас го последва, готов да помогне и същевременно слисан от случващото се.

Гали изтръгна втората дъска тъкмо когато Нют стигна до него. Замахна, стиснал я с две ръце, и я стовари върху главата на Нют. който падна назад. Томас спря в нерешителност.

— Гали! — извика той. — Какво правиш?

Младежът плю на пода, дишаше като разпенено куче.

— Млъквай, Томас! Затваряй си устата! Зная кой си, но вече не ми пука. Ще направя каквото трябва.

Томас изпита чувството, че сякаш краката му са се сраснали с пода. Беше напълно объркан от думите на Гали. Обезумялото момче се завъртя и изтръгна последната дъска. В мига. когато тя тупна на пода, прозорецът се разби на хиляди парченца. Томас прикри лицето си с длани и се хвърли долу, ритайки с крака, за да се отдръпне към вътрешността на помещението. Когато гърбът му се удари в крака на леглото, той събра сили и погледна, готов да види края на света.