Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

Ала знаеше, че не е вярно. Беше привързан към нея, изпитваше близост, каквато можеше да има само с човек, с когото са се познавали отпреди живота му в Езерото.

„Ела да ме видиш” — произнесе тя в главата му.

Не знаеше как да го прави, как да разговаря с нея по този начин. Но въпреки това се опита.

„Ще дойда. Там поне ще си в безопасност.”

Тя не отговори.

„Тереза?”

Мълчание.

През следващите трийсет минути объркването на езерните нарастваше.

Макар че нямаше съществена промяна в светлината, откакто слънцето и синьото небе бяха изчезнали, всички имаха усещането, че мракът продължава да се спуска над Езерото. Нют и Алби събраха блюстителите за обсъждане на ситуацията, а Томас се чувстваше като безпомощен наблюдател.

Строителите — без техния водач Гали, който все още бе в неизвестност — получиха заповед да вдигнат барикади пред всяка отворена врата. И те се заеха, макар Томас да знаеше, че нямат нито материали, нито достатъчно време, за да изпълнят задачата. Може би целта бе по-скоро да се намери работа на хората, за да не мислят за тревожните промени и да не изпадат в паника. Томас отиде да им помага, докато обикаляха наоколо и събираха всякакви предмети, подходящи за целта, скупчваха ги и се опитаха да ги прикрепят с въжета и пирони. Крайният резултат бяха невероятно грозни съоръжения, които по никакъв начин не биха могли да спрат скръбниците.

Докато работеше, Томас наблюдаваше какво се случва из Езерото.

Събраха всички фенери и осветителни тела и ги разпределиха между хората. Нют настоя тази нощ всички да се приберат в Чифлика. Задачата на Пържитиган бе да премести там хранителните запаси, в случай че се окажат в капан. Томас можеше да си представи колко ужасно би било това. Други събираха сечива и припаси, Томас видя Миньо да носи оръжия от мазето към централната сграда. Алби им бе обяснил, че нямат почти никакви шансове, затова смятаха да превърнат Чифлика в крепост и да се държат там, докато могат.

Най-сетне Томас се освободи от групата на строителите и помогна на Миньо да пренесе сандъка с ножовете и тоягите, усукани с бодлива тел. След като свършиха, Миньо заяви, че му е възложена специална задача от Нют и трябва да се разделят, и че няма да отговаря на въпросите му.

Томас се обиди, но си тръгна, а и бе намислил да разговаря с Нют за нещо друго. Откри го да прекосява Езерото на път за Кървав дом.

— Нют! — извика му и се затича да го настигне. — Трябва да ме изслушаш.

Нют спря толкова рязко, че Томас се блъсна в него. По-голямото момче го погледна раздразнено.

— Побързай — нареди той.

Томас едва не запелтечи от притеснение.

— Трябва да пуснете момичето. Тереза. — Знаеше, че само тя може да им помогне, че само тя все още помни нещо полезно.

— Радвам се, че признаваш за приятелството си с нея — каза Нют и отново пое напред. — Не ми губи времето, Томи.

Томас го сграбчи за ръката.

— Изслушай ме! Мисля, че двамата с нея сме били пратени тук, за да ви помогнем.

— Да, и накрая ще пуснете тук скръбниците да танцуват валс. Чувал съм всякакви налудничави планове, новако, Но твоят е капак на всичките!

Томас изпъшка, за да покаже на Нют колко е отчаян.

— Не говорех за вратите — обясни той.

— А за какво тогава? — попита Нют и скръсти ръце. Откакто Томас бе видял металния надпис на стената — ЗЕМНА ЛИГА ЗА ОТБРАНА: ОТДЕЛ ЗА ЕКСПЕРИМЕНТИРАНЕ НА ГИБЕЛНАТА ЗОНА — непрестанно размишляваше над написаното. Знаеше, че ако има човек, който би му повярвал, това е само Нют.

— Мисля, че… мисля, че сме тук като участници в някакъв странен експеримент или тест, нещо от тоя род. И той трябва да приключи по някакъв начин. Не можем да живеем тук вечно, този, който ни е пратил, иска експериментът да свърши. По един или друг начин. — Томас изпита облекчение, сякаш бе свалил тежест от гърдите си.

Нют разтърка очи.

— И това трябва да ме убеди, че всичко е напразно — и че трябва да пусна момичето? Защото тя е дошла да сложи край и сега въпросът е: направи го или умри?

— Не, пропускаш важното. Тя е само пионка — пратили са я като последно средство, като намек, като начин да бъдем измъкнати от това място. — Томас си пое дълбоко дъх. — Мисля, че същото важи и за мен. Това, че е задействала края, не означава, че е лоша.

Нют погледна към пандиза.

— Знаеш ли какво, вече не ме е грижа. Може да изкара една нощ там — ако не друго, поне ще е в безопасност.

Томас кимна, склонен на компромис.

— Добре, да бъде една нощ. Утре, ако всичко е наред, ще решим какво да правим с нея.