Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

Нют не сваляше очи от него.

— Никой не отрича, че можеш. Но засега си дай почивка.

Томас се раздразни.

— Ама…

— Томи, послушай ме и ми се довери. Започнеш ли да обикаляш наоколо и да разправяш наляво и надясно колко си добър и колко те бива за бегач, ще си създадеш много врагове. Зарежи го засега.

Последното нещо, което Томас би желал, бе да си създаде врагове. Затова реши да опита друг начин.

— Добре, ще поговоря с Миньо.

— Хубав опит, изтърсак. Съборът избира бегачите и ако мислиш, че аз съм упорит, почакай да видиш как те ще ти се изсмеят в лицето.

— Убеден съм, че ще ме бива в това. Загуба на време е да ме карате да чакам.

Нют се изправи и насочи пръст към лицето му.

— Чуй ме, зеленяко. Хубаво ме послушай. — Томас се дръпна назад. Не беше изплашен, само притвори очи и кимна подканящо. — Най-добре да спреш с тези глупости, преди другите да те чуят. Не така процедираме тук и цялото ни съществуване се основава на тези принципи.

Той замълча, но Томас не бързаше да отговаря, очакваше лекцията да продължи.

— Ред — заговори отново Нют. — Ред. Повтаряй си непрестанно тази дума. Тя е единствената причина все още да запазвам здравия си разсъдък, затова се скъсваме от работа, за да поддържаме този ред. Редът е причината да прогоним Бен — не бива да позволяваме на безумци да се мотаят наоколо и да се опитват да убият хора, нали? Ред. И този ред не бива да се нарушава.

— Така е — принуди се да се съгласи Томас.

Нют го тупна по гърба.

— Да сключим сделка.

— Каква? — попита Томас с посъбудила се надежда.

— Ти ще си държиш езика зад зъбите, а аз ще те пъхна в списъка на кандидатите веднага щом се появи възможност. Но заговориш ли, всичко пропада, ясно?

— Отвратителна сделка — намръщи се Томас.

Нют повдигна вежди.

— Съгласен — предаде се Томас.

— Ела да вземем нещо за хапване от Пържитиган. И дано не се задавим от лакомия.

Същата сутрин Томас най-сетне се запозна с прочутия Пържитиган, макар и само от разстояние. Хлапакът бе твърде зает да приготвя закуска за цяла армия изгладнели езерни. Едва ли беше на повече от шестнайсет, но имаше брада и тялото му бе гъсто окосмено, ако се съдеше по стърчащите през всички отвори кичури. Не изглеждаше като човек, приобщен към хигиената, въпреки професията му. Томас си отбеляза мислено да внимава за косми в яденето.

Двамата с Нют тъкмо се бяха настанили на една маса, когато голяма група момчета се надигнаха и хукнаха към Западната врата, като разговаряха възбудено помежду си.

— Какво става? — попита Томас почти нехайно. Беше започнал да привиква с особеностите на Езерото.

Нют вдигна рамене и зарови вилица в пържените яйца.

— Ще изпращат Миньо и Алби — те отиват при трупа на скръбника.

— Ей — намеси се Чък и от устата му изхвърча късче бекон. — Имам въпрос.

— Да, Чъки? — подкани леко подигравателно Нют. — Какъв е твоят въпрос?

Чък се замисли.

— Значи са открили мъртъв скръбник, така ли?

— Аха — отвърна Нют.

— И кой, по дяволите, е убил проклетото нещо?

„Отличен въпрос” — помисли си Томас. Зачака отговора на Нют, но такъв не последва. Нют очевидно нямаше ни най-малка представа.

Томас прекара сутринта с блюстителя на Градините. „Скъсвайки се от работа”, както бе казал Нют. Зарт бе високото, чернокосо момче, което бе държало пръта най-отпред по време на прогонването и което по някаква причина миришеше на вкиснато мляко. Не говореше много, но показа на Томас това-онова, за да започне да работи. Плевене, бране на кайсии, засаждане на тиквички, засаждане на зеленчук. Работата не го увлече, също така се стараеше да не обръща внимание на другите момчета, които се трудеха в градината. Но във всеки случай не бе тъй неприятна като онази, която вършеше Уинстън в Кървавия дом.

Томас и Зарт почистваха една леха от плевели, когато Томас реши, че моментът е подходящ да започне да подпитва. Този блюстител изглеждаше по-добронамерен.

— И тъй, Зарт… — поде той.

Блюстителят го изгледа и продължи да работи. По някаква причина изглеждаше като човек, който е привикнал с досадата на всекидневните занимания.

— Е, зеленяк, какво искаш?

— Колко сте вие, блюстителите? — поде Томас отдалече. — И какви други професии има?

— Ами, имаме строители, помияри, торбаланковци, готвачи, картографи, фелдошари, лехари, колачи. Бегачите, разбира се. Не зная, вероятно още няколко. Не се интересувам особено от друго, освен от моята работа. Повечето названия лесно се разбираха, но за някои му трябваше обяснение.