Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

Томас погледна объркано Нют. Как можеше Миньо да се държи тъй нехайно?

— Какво беше…

— Досега сме имали само три прогонвания, Томи. Всичките неприятни като това снощи. Но всеки път скръбниците оставят примката на прага. Тръпки ме побиват само като си го помисля.

Томас бе готов да се съгласи.

— Какво правят с хората, след като ги докопат?

Наистина ли искаше да узнае?

Нют просто сви рамене, ала привидното му безразличие беше неубедително. Най-вероятно не искаше да говори за това.

— Разкажи ми за бегачите — помоли неочаквано Томас. Въпросът сякаш изникна от нищото. Въпреки всичко все още искаше да научи колкото се може повече за тях. Дори след случката. на която бе станал свидетел снощи, дори след като видя скръбник зад прозореца, пак искаше да знае. Желанието бе невероятно силно и той нямаше никаква представа на какво може да се дължи. Сякаш беше роден да бъде бегач.

— Бегачите ли? — погледна го объркано Нют. — Защо?

— Просто ми е интересно.

Нют го изгледа подозрително.

— Те са най-добрите от най-добрите. Такива и трябва да са. Всичко зависи от тях. — Той вдигна едно камъче и го хвърли.

— Ти защо не си такъв?

Нют го изгледа навъсено.

— Бях. преди да пострадам с крака. Оттогава минаха няколко месеца. Вече не съм същият. — Той се пресегна унесено и потърка крака си, ала още щом го докосна, лицето му се изкриви от болка. Макар че по вида му можеше да се заключи, че болката бе по-скоро спомен.

— И как стана това? — попита Томас, възползвайки се от възможността да узнае нещо повече.

— Докато бягах от проклетите скръбници, как иначе? За малко да ме спипат. — Нют си пое дъх. — Тръпки ме побиват, като си помисля, че за малко и аз да мина през Промяната.

Промяната. Тема, която можеше да осигури на Томас повече отговори, отколкото се надяваше.

— Какво е тя всъщност? Какво променя? Всички ли се побъркват като Бен и се опитват да убият други хора?

— Бен бе далеч по-зле от повечето. Но аз си мислех, че искаш да говорим за бегачите. — Нют очевидно не желаеше да измества темата в тази посока.

Сдържаността му само подсили любопитството на Томас, но нямаше какво да направи.

— Добре, слушам те.

— Та както казах, те са най-добрите от най-добрите.

— Но как ги избирате? Подлагате всички на изпитание, за да видите колко са бързи?

Нют го изгледа презрително и изпъшка от досада.

— Томи, зеленяко, напъни си малко мозъка. Бързината е само част от това. Много малка част, всъщност.

Това събуди още повече интереса на Томас.

— Какво искаш да кажеш?

— Когато казах най-добри, имах предвид да са най-добри във всичко. За да оцелееш в проклетия лабиринт, трябва да си хитър, бърз и силен. Да вземаш решения, да преценяващ риска. Не може да си безразсъден, нито боязлив. — Нют изтегна крака и се облегна на лакти. — Там е ужасно, разбираш ли? Никак не ми липсва.

— Мислех, че скръбниците излизат само нощем.

— Да, обикновено.

— Тогава какво му е ужасното денем?

Нют въздъхна.

— Напрежението. Стресът. Картата на лабиринта се мени всеки ден, трябва непрестанно да държиш промените в главата си, да търсиш път за измъкване оттук. И най-лошото е, че трябва да пребориш страха си, че може и да не се върнеш. Дори обикновен лабиринт създава затруднения — но когато се мени всяка нощ, достатъчни са две грешки, за да останеш там през нощта с чудовищата. Сред бегачите няма място за глупаци и пикльовци.

Томас се намръщи, все още не можеше да разбере откъде се бе пръкнало това желание у него. Особено след спомена от предната вечер. Ала продължаваше да го изпитва.

— Защо проявяваш интерес? — попита Нют.

Томас се поколеба. Сетне събра кураж и обяви:

— Искам да стана бегач.

Нют го изгледа.

— Няма и седмица откакто си тук, изтърсако. Не ти ли е рано за самоубийствени желания?

— Говоря сериозно. — Томас все още не разбираше защо това има такова значение за него. Всъщност желанието да бъде бегач, беше единствената движеща сила, която му помагаше да привикне с този нов свят.

Нют продължаваше да го гледа втренчено.

— Аз също. Забрави. Никой не е ставал бегач през първия и месец тук, камо ли през първата седмица. Доста време ще трябва да се доказваш, за да те препоръча блюстителят.

Томас се надигна и се зае да сгъва спалния чувал.

— Нют, повтарям ти, говоря сериозно. Не мога цял ден да скубя плевели — ще се побъркам. Нямам представа с какво съм се занимавал преди да ме докара металната кутия, но тялото ми подсказва, че съм създаден да бъда бегач. Мога да се справя.