Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

— Да, но ти си по-умен. И предполагам — по-бърз. Можеш да се справиш с него и приятелите му.

Едно от момчетата пред тях се обърна и ги изгледа навъсено през рамо.

„Може да е приятел на Гали” — помисли си Томас.

— Ще млъкнеш ли? — просъска той на Чък.

Зад тях се чу затръшване на врата. Томас се обърна. Откъм Чифлика се приближаваха Алби и Нют. И двамата имаха изтощен вид.

При вида им в съзнанието на Томас отново изплува образът на Бен — ужасната картина на гърчещо се тяло в леглото.

— Чък, човече, трябва да ми разкажеш за тази Промяна. Какво правеха тези двамата с онзи нещастник Бен?

Чък сви рамене.

— Не зная подробности. Скръбниците вършат ужасни неща, карат тялото да преминава през нещо отвратително. И когато приключи, ти си… различен.

— Различен? — повтори Томас, почувствал, че най-сетне се е доближил до някаква истина. — Какво искаш да кажеш? И какво общо има това със скръбниците? Това ли имаше предвид Гали под „ужилване”?

— Шшшт! — Чък опря пръст на устните си.

Томас едва не изкрещя от разочарование, но трябваше да мълчи Реши да го разпита по-късно, независимо дали му се нрави, или не.

Алби и Нют бяха приближили тълпата и си пробиха път до първия ред, досами капаците, затварящи Кутията. Всички се умълчаха и за пръв път Томас чу стърженето и потракването на изкачващия се асансьор, което му напомни за неговото кошмарно пристигане. Завладя го тъга, сякаш преживяваше наново онези ужасни минути на пробуждане в мрака и загуба на памет. Което и да бе новото хлапе, още отсега изпитваше съжаление към него.

Приглушен удар оповести пристигането на асансьора.

Нют и Алби заеха позиции от двете страни на вратата на шахтата. По средата се появи цепнатина. Те закачиха дръжките с обикновени метални куки и ги дръпнаха настрани. Капаците се разтвориха със скърцане и във въздуха се вдигна облак прах.

Сред езерните се възцари пълна тишина. Докато Нют се навеждаше над отвора, откъм кошарите долетя блеене на коза. Томас се надигна на пръсти, надявайки се да зърне новодошлия.

Нют внезапно се изправи и на лицето му се изписа объркване.

— Пресвета… — промърмори той и се озърна, без да поглежда някого.

По това време Алби също бе надникнал и реакцията му беше сходна.

— Не може да бъде — произнесе той като в транс.

Хор от въпроси изпълни въздуха. Всички започнаха да се бутат и да доближават отвора.

„Какво ли са видели вътре? — зачуди се Томас. — Какво може да са видели?” Изведнъж го завладя страх, като този, който го бе споходил призори, когато зърна скръбника.

— Почакайте! — извика Алби. — Стойте на място!

— Е, какво има? — извика някой отзад.

Алби се изправи.

— Двама новаци за два дена — каза той почти шепнещком И сега това. Цели две години не се случваше нищо различно — а сега това. — Сетне, по някаква причина, той погледна към Томас. — Какво става тук, новако?

— Аз пък откъде да знам? — попита Томас със зачервено лице.

— Алби, защо не ни кажеш какво има вътре? — обади се Гали. Тълпата отново се раздвижи и се люшна напред.

— Я млъквайте всички! — скастри ги Алби. — Кажи им, Нют.

Нют надзърна още веднъж в Кутията, после се обърна с мрачно лице към тълпата.

— Момиче е — рече.

Сега вече всички заговориха едновременно и Томас долавяше само откъслечни думи.

— Момиче?

— Проклет да съм!

— И как изглежда?

— На колко е години?

Томас се потапяше в море от всеобщо объркване. Момиче? Досега не се бе замислял, че в Езерото има само момчета и никакви момичета. Дори не бе обърнал внимание. „Коя е тя? — зачуди се той. — Защо… “

Нют ги сгълча да мълчат.

— И това е само половината — каза той и посочи Кутията. — Мисля, че е мъртва.

Две момчета завързаха Алби и Нют с въжета от бръшлян и ги спуснаха в Кутията при тялото на момичето. Останалите пристъпваха от крак на крак с мрачни лица. Никой не смееше да признае, че няма търпение да зърне новодошлата, ала Томас бе сигурен, че и те се измъчват от същото любопитство като него.

Гали бе едно от момчетата, които държаха въжетата, готови да изтеглят момичето, Алби и Нют от Кутията. Томас го наблюдаше внимателно. В очите му трепкаха зли пламъчета сякаш бе омагьосан. Кой знае защо видът му накара Томас да се бои от него повече, отколкото преди малко. Откъм шахтата долетя гласът на Алби със съобщението, че са готови, и Гали и още двама задърпаха въжетата. След още малко пъшкане неподвижното тяло на момичето бе изтеглено горе и положено върху близката каменна плоча. Всички изтичаха нататък и се скупчиха около тялото, из въздуха витаеше почти осезаемо вълнение. Но Томас остана на мястото си. От зловещата тишина го побиваха тръпки, сякаш бяха разкопали наскоро заровен гроб.